Естония получи независимост от СССР на 20 август 1991 г., макар че комунистическият й елит успя да се инфилтрира успешно в новата реалност, маскирайки се като “борци за демокрация”. Един от най-видните естонски номенклатурчици по това време е Сийм Калас, безскрупулен комунист, станал член на КПСС още през 1972 г. когато е на 24 години.
В съветско време другарят Калас заема различни сладки службици в министерството на финансите, но освен това се натяга и громи Запада от страниците на партийния орган “Народен Глас”, където се издига до зам. главен редактор. В края на 80-те години усилията му се отплащат и е избран за директор на естонския клон на Държавната спестовна каса на СССР.
След промените кариерата му тръгва още по-стремглаво – председател на Централния синдикален съюз, както и президент на Националната банка. С този период е свързан и един от най-любопитните моменти в миналото му. След операция с швейцарска компания се оказва, че държавният банков трезор е олекнал с 10 млн. долара. Според критиците му Калас е използвал именно тези пари, за да създаде либералната “Естонска реформистка партия”, която скоро след това влиза в управлението. Освен външен и финансов министър, Калас става и министър-председател. Впоследствие е еврокомисар по административните въпроси, одита и борбата с измамите, както и зам.председател на Еврокомисията.
Подробна информация за “Аферата Калас” изнася бившият британски евродепутат Ашли Моут, който се е специализирал в разследването на финансови злоупотреби и дълги години е в Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент.
“Използвайки златния резерв като обезпечение, през 1993 г. Банката на Естония тайно уреди прехвърлянето чрез трета страна на 10 милиона щатски долара към швейцарска банка. Подробностите все още са обвити в неяснота. Всъщност, отне няколко години, за да се появи дори най-бегла информация в Естония, камо ли някъде другаде. Знаем, че банката всъщност не е била бенефициент на дохода, генериран от 10-те милиона долара. Знаем, че анонимните бенефициенти не са дали гаранции за безопасното връщане на капитала. Знаем, че те не са поели никакви съпътстващи задължения. Така че, когато парите изчезнаха, заедно с всички приходи, които уж са генерирали, народът на Естония се оказа измамен.
Подробности за скандала излязоха наяве едва три години по-късно и отне още четири години, преди Сийм Калас да се окаже на подсъдимата скамейка по обвинения, свързани с тези събития. По това време той отдавна беше напуснал Банката на Естония, за да основе Реформистката си партия. Междувременно тя стана част от управляващата коалиция и Калас беше назначен в естонското правителство като министър на финансите. През септември 1998 г. Сийм Калас и неговият съветник Урмас Каю бяха съдени за инвестиране на публични средства без разрешението на Съвета на Банката на Естония. Те бяха обвинени и в причиняване на материални щети на народа на Естония, като се опитаха да отклонят лихви от инвестицията. Двамата бяха обвинени и в кражба, а Калас – и в злоупотреба с положението си”, припомня събитията Моут.
Според списание Central European Review Калас е осъден по обвиненията. Но присъдите са отменени след обжалване, с изключение на едно обвинение за предоставяне на невярна информация, което е върнато на по-долните съдилища. След това, според същия цитиран източник, четиригодишното наказателно дело срещу Калас най-накрая е приключило, когато по-долният съд го е оправдал по едно незначително неразкрито обвинение. Необичайно, прокурорът по делото Андрес Юлвисте опитва да възобнови преследването, с мотива, че Калас е предоставил на одиторите невярна информация.
Главният прокурор на Естония, Райво Сеп, отменя решението на заместника си, поема делото и го прекратява. Сеп защитава противоречивото си решение, като твърди, че се доверява на решенията на естонската съдебна система за приключване на това дългогодишно дело. Един от прокурорите, който тогава работи с главния прокурор, смята, че Сеп е бил лично заплашен. Предвид всички тези обстоятелства е необичайно, че естонското правителство не е поканило Интерпол да помогне с разследванията. Никой от главните герои не е бил интервюиран и от създадения за целта Европол.
“И така, свидетели сме на очевидна измама, докато Сийм Калас, алчният и некомпетентен бивш ръководител на Банката на Естония, сега прекарва времето си в Брюксел – бихте ли повярвали – в борба с измамите и корупцията в ЕС”, посочва Ашли Моут в доклад, публикуван в не толкова далечната 2008 г., който разглежда бурното минало на тогавашния еврокомисар.
Както отбелязва сдружението “Консервативна Естония”, всичко това е важно, тъй като през 2004 г., благодарение на мащабна пиар кампания, Естония се присъедини към ЕС, а през 2005 г. въведе гласуването по интернет. Оттогава досега Реформистката партия не е губила избори. Естонското електронно гласуване се осъществява от пряко свързаната с Джордж Сорос венецуелска компания “Смартматик”, която е добила печална популярност и у нас.
Дъщерята на Сийм Калас – Кая, също се издигна до министър-председател. “Консервативна Естония” изтъква, че по време на нейния мандат страната преживява безпрецедентен икономически упадък. Електричеството става най-скъпото в света, а високите данъчни ставки убиват частната инициатива. “На парламентарните избори през 2023 г. консерваторите водят с голяма разлика при традиционните хартиени бюлетини. След преброяването на електронните гласове обаче се оказва, че либералните марксисти на Калас за пореден път печелят изборите”, посочва председателят Майк Каламус.
По думите му, след като получило парламентарно мнозинство, новото правителство веднага е разрешило еднополовите бракове и е ударило по свободата на словото, като е приело закон срещу “реч на омразата”. Реформистите създали система, в която техни хора са назначавани на важни държавни постове във Върховния съд, полицията, данъчната служба и прочее, което им развързало ръцете да действат безнаказано. “В Естония две големи либерални корпорации притежават по-голямата част от медиите, плюс държавните промарксистки радио и телевизия”, твърдят от “Консервативна Естония”.
Досущ като баща си, Кая Калас днес е заместник-председател на Европейската комисия, както и Върховен представител по външните въпроси на ЕС. Правоверен последовател на марксистките щения за дигитален контрол над парите, насърчаване на миграциятa, расовото разнообразие и зелените политики, тя изпъква като най-агресивният поддръжник на Украйна в ЕС и не спира да заплашва Русия с разрушение. Карикатурните й напъни обаче предизвикват в Кремъл единствено насмешка.
“Калас, бивш премиер на Естония – страна с население от едва 1,4 млн. души – бе утвърдена като върховен представител през декември миналата година. Оттогава насам тя се превърна в най-яркия израз на токсичната смес от некомпетентност, незначителност и чиста глупост, характерна за външната политика на ЕС”, коментира колумнистът на UnHeard Томас Фази.
В момент, когато войната в Украйна е безспорно най-важното външнополитическо предизвикателство за Европа, трудно е да си представим по-неподходяща личност от Калас – чиято враждебност към Русия граничи с обсесия. Още в първия си ден на поста, при посещение в Киев, тя написа в X: „ЕС иска Украйна да спечели тази война“ – изказване, което породи тревога в Брюксел, където бе възприето като отклонение от официалния език.
Малко преди назначението си, Калас предложи Русия да бъде „раздробена на парчета“. Оттогава многократно настоява за възстановяване на границите на Украйна от 1991 г. – позиция, която изключва всякакви преговори с Кремъл. Дори Доналд Тръмп призна, че членството на Украйна в НАТО е невъзможно, но Калас настоява то да остане цел – въпреки че е червена линия за Русия. Калас също така осъди опитите на Тръмп да договори мир, наричайки ги „мръсна сделка“.
Британското издание подчертава, че чисто формално, ролята на върховния представител е да отразява консенсуса на страните членки като продължение на Съвета, а не да действа еднолично като наднационален политик. Но Калас тълкува поста си по друг начин – говори сякаш от името на всички европейци, в дух на централизъм и антидемократизъм, характерен за по-широка авторитарна тенденция, подхранвана и от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.
До подобен извод стига и американският мозъчен тръст “Responsible Statecraft”, в чиято позиция се казва, че ръководителят на външната политика на ЕС последователно демонстрира опростенчески подход към геополитиката, който издава сериозна липса на стратегическа дълбочина и исторически познания за такава критична роля. Нейният провал пък е определен като “симптоматичен” за упадъка на европейската дипломация.
Реагирайки на неотдавнашната среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и военния парад в Пекин, посветен на победата срещу нацизма във Втората световна война, на който присъстваха десетки лидери, включително руският президент Владимир Путин, Калас заяви, че за нея било „новина“, че Китай и Русия са сред страните победителки, упреквайки хората, че “се поддават на манипулации и не четат история”.
Това не е дребна грешка; това е шокираща липса на историческа грамотност. Да не осъзнаваш това означава да не познаваш основополагащата архитектура на следвоенния ред в Европа. За да изпъкне още повече, тя характеризира китайците като „много добри в технологиите, но не чак толкова в социалните науки”, докато руснаците били “супер добри в социалните науки, но пък лоши в технологиите“. Със сигурност е тревожно, че най-висшият дипломат на ЕС би представил такава детинска дихотомия като призма, през която се обясняват сложните геостратегически предизвикателства.
Изявленията на Калас бяха толкова крещящи, че предизвикаха необичайно директен и остър отговор от китайското външно министерство, ход, който сигнализира за тревожно влошаване на дипломатическия статус на ЕС. Това примитивно разбиране сега се инструментализира в опасно фригидна външна политика. Под ръководството на Калас и Урсула фон дер Лайен, ЕС прекъсна всеки един канал за комуникация с Русия, отхвърляйки напълно възможността за диалог.
Официалната позиция е абсолютистка: ние не разговаряме с Путин, той е военнопрестъпник. Тази политика не е просто стратегически наивна; тя е смешно непоследователна. Същите институции поддържат дълбок и непрекъснат ангажимент с Израел, чийто премиер Бенямин Нетаняху е обвинен от Международния наказателен съд за военни престъпления.
