ВЛАДИСЛАВ АПОСТОЛОВ
Акцията по редакцията на западната култура и история представлява трагикомична каскада от кретенски крайности. Гневът е правдива реакция, но често вдига нивата на кортизол в организма, а стресът не е полезен, особено за изправяне пред планината от постмодерен джънк.
Хуморът от друга страна, е всякога подходящ инструмент за обработка на невероятното количество идеологически скрап, заплашващо окончателно да превърне западния културен пейзаж в токсично бунище.
Покушенията срещу художествената и фактологична тъкан на нашия свят са особено много, коя от коя по-стряскащо абсурдна. Наблюдаваме медийни, административни и институционални упражнения по липса на смисъл, приклещили културата между фарс и фрийк шоуто.
Ярък пример си остава как най-великата книга за тоталитарно пренаписване на историята с политически цели… беше пренаписана с политически цели. Шедьовърът на Джордж Оруел „1984“ се сдоби с официална феминистка преработка, каквото и да означава това.
За съжаление на здравия разум от фондацията на неговите наследници са одобрили романа„Джулия, възложен на писателката Сандра Нюман. В него историята от „1984“ е разказана от гледната точка на любовницата на протагониста Уинстън Смит. Тази информация сякаш директно пристига до нас от Министерството на истината.
Разбира се, Сандра Нюман няма как да осакати великата книга с феминистка истерия и невроза, вечно фиксирана върху „белия патриархат“, нали? Нейната предишна книга „Мъжете“ все пак разказва за един свят, в който… мъжете изчезват от лицето на земята. Уау, какъв чудесен избор за феминистки прераказ на „1984“.
Но да видим какво се случва и в другите културни сфери. Само една секунда… Да, видяхме. Държавният балет на Берлин свали преди време от репертоара си класическата постановка „Лешникотрошачката“, заради културни стереотипи и расизъм.
Някои от елементите на спектакъла не били подходящи за „постколониалната епоха“. Деца излизали с потъмнени лица, имало жени в харем с тъмнокафяв грим, китайски танц с дребни стъпчици и „присвояване“ на източни елементи. През 2020-а и в САЩ свалиха „Лешникотрошачката“ по същите основателни причини. Ама, разбира се.
В същото време в мейнстрийм медиите постоянно тече кампания за „деколонизация“ на балета и класическата музика, а бели служители на културни трупи с традиции са уволнявани, за да се сложат на тяхно място подходящи цветнокожи инструменти за пропаганда, пардон, артисти.
