На 1 октомври западните медии съобщиха, че френски спецчасти са задържали танкер, който бил свързан с руския „сенчест флот“. Според „Франс прес“ става въпрос за кораба „Боракай“, който плава под флага на Бенин. Президентът Еманюел Макрон от своя страна заяви, че Франция проверява танкера, закотвен край Сен Назар, за „сериозни нарушения“.
Какви биха могли да бъдат тези „сериозни нарушения“ е ясно: френското военно разузнаване подозира, че този плавателен съд може да е служил като платформа за изстрелване на дронове, които са нарушили датското въздушно пространство на 22 септември, прелитайки първо над летища, а след това над най-голямата военна база в страната на 26 септември.
Според в. „Комерсант“, танкерът „Боракай“ е напуснал руското пристанище Приморск на 20 септември, насочвайки се към индийското пристанище Вадинар, където е трябвало да пристигне на 20 октомври. Неочаквано спиране край френския бряг, продължително дрейфиране и „неподчинение на властите“ обаче са довели до арест на екипажа на кораба от френските военни и провеждане на претърсвания. Това не е първият подобен инцидент – през април естонците задържаха същия този танкер, тогава наречен „Кивала“ и плаващ под флага на Джибути, докато се насочвал към руското пристанище Уст-Луга.
„Това е пиратство. Защото – да, запознат съм с този случай – танкерът беше заловен в международни води, без никакво основание. И очевидно са търсили някакъв товар, може би военен товар, дронове или нещо подобно. Нищо такова няма там. Никога не е имало и не може да има“, заяви по темата Владимир Путин на форума „Валдай“ в Сочи.
Кремъл няма информация за вида петрол, който превозва танкерът, задържан край бреговете на Франция, посочи пък пред репортери прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков. „Не знам какъв вид петрол е, нито какъв е произходът му. Става въпрос за търговска продажба на енергийни ресурси“, обясни Песков.
Каква би могла да бъде целта на Франция с подобни действия? Според политолога Дмитрий Солоников, подобни мерки представляват цялостна информационна и техническа подготовка за „морска блокада“ на Русия. По думите му Европа тества реакцията на Москва и ако няма отговор, Западът може да блокира руските търговски пътища в Балтийско море.
Редица експерти твърдят, че експортната инфраструктура на Русия е най-уязвимата й точка, тъй като морските пътища в Балтийско и Черно море са сравнително лесни за блокиране. Владимир Стрюковатий, докторант в Балтийския университет в Калининград, писа за точно такава заплаха в статията си „Геостратегическото положение на Русия в Балтийско море“.
„Поради географски неблагоприятното си положение в региона, организирането на морска блокада не би представлявало голяма „техническа“ трудност… САЩ и техните съюзници редовно се опитват да сондират „червените линии“ в региона. Първата такава „линия“ беше блокадата на железопътния и автомобилния транспорт, организирана от Литва с мълчаливото съгласие на ЕС под претекст за наблюдение на прилагането на политиката на санкции. Следващата „червена линия“ беше саботажът на газопровода „Северен поток“ през октомври 2022 г. Следващото „опипване на почвата“ беше затварянето на сухопътните гранични пунктове от Финландия, Естония и Латвия под прикритието на борба с нелегалната миграция.
Характерът на ученията на НАТО, проведени в Балтийско море през последните две години, както и наличието на морски минни и противокорабни оръжия в Швеция, Финландия и Естония, показват, че потенциалното поставяне на минни полета и тяхната защита чрез противокорабни ракети, по никакъв начин не е в съответствие с твърденията на официални лица на тези страни за отбранителния характер на техните действия. Ако бъдат поставени минни полета, ще бъде практически невъзможно руските кораби да ги разчистят без непропорционални загуби“, написа Стрюковатий преди година.
Оттогава политическата ситуация донякъде се промени – след смяната на администрацията в САЩ имаше преход от ескалация към преговори, но сега изглежда, че всичко се връща в изходна точка. Нещо повече, този път Западът изглежда по-решителен. Доналд Тръмп вероятно е обиден от отхвърлянето на неговите инициативи, откъдето идват и последните изявления и евентуални решения относно прехвърлянето на ракети „Томахоук“ (не е ясно дали те ще бъдат изпълнени или това са просто словесни заплахи). Европа, от своя страна, съвсем открито се готви за военна конфронтация с Русия.
Макар че не всички европейски страни са съгласни с радикалната морска блокада на Русия (например Полша отхвърли призива на Зеленски да затвори Балтийско море за преминаването на руски кораби), ситуацията се развива динамично и страните от НАТО биха могли да вземат съответните решения сравнително бързо.
„Можете да говорите колкото искате за некомпетентността на специалния пратеник на Тръмп за Украйна, Кийт. Келлог, но когато наскоро заяви, че „червените линии“ постоянно се изместват и нямат реално значение, наистина ли грешеше толкова много? Западът вече не вярва в никакви „червени линии“, поради което действията му стават все по-дръзки. Ако Европа реши да въведе морска блокада, Москва неизбежно ще трябва да предприеме асиметричен отговор. И по този начин можем да се окажем с една крачка по-близо до директна война“, казва военният анализатор Виктор Бирюков.
