Френският президент Еманюел Макрон се намира в тежка политическа изолация и губи подкрепата дори на най-близките си съюзници. Това пишат медиите във Франция, а и в цяла Европа, след като оставката на премиера Себастиан Льокорню сутринта на 6 октомври, само часове след назначаването на правителството му, изглежда че отвори кутията на Пандора.
Франция е без правителство вече месец, откакто Франсоа Байру беше принуден да се оттегли след неуспешен вот на доверие. Назначаването на Себастиан Льокорню за министър-председател още на следващия ден не беше нищо повече от илюзия, тъй като той се бореше няколко седмици да сформира кабинет , който беше мъртвороден. Назначен вечерта на 5 октомври, той престана да съществува сутринта на 6-ти. Прави му чест на Льокорню, че признава безизходицата, в която се намира Франция. Но има един човек, който сякаш продължава да живее в заблуда: Еманюел Макрон.
Французите иначе смятат, че фарсът е продължил достатъчно дълго. Последните проучвания показват, че 70% от френските граждани искат президентът да подаде оставка. С упорития си отказ да разпусне парламента след поражението на Байру в началото на септември, Макрон позволи ситуацията да се влоши допълнително – последва стагнация и криза на доверието.
Бившият премиер и настоящ лидер на депутатите-макронисти, открито хомосексуалният Габриел Атал, завчера гостува в телевизионната новинарска емисия на TF1. Човекът, който не толкова отдавна беше определен от Макрон като негов „по-малък брат“, не спести критиките си по адрес на президента. „Подобно на много французи вече и аз не разбирам решенията му“, каза Атал, след което добави: „Създава се впечатлението, че е решил да се вкопчи във властта“.
Едуар Филип, също бивш министър-председател и кандидат за наследник на Макрон през 2027 г., отива още по-далеч – той изрично заявява необходимостта Макрон да се оттегли – първата фигура в президентския лагер, която преминава Рубикон.
Сливането на тези два гласа резонира силно: напускането на Макрон вече е опция, която дори поддръжниците на самия президент не се колебаят да изговарят – дори и да имат очевиден личен интерес от това. Междувременно, с неразбираем ход, Макрон поиска от напускащия премиер да „продължи разговорите“ до сряда. Какви разговори? С каква цел? Льокорню беше повече от ясен: той няма да се завърне като ръководител на правителството. И така, какъв е смисълът?
Причината е проста: Макрон се опитва да спечели време. Ясно е, че няма да може да избегне разпускането на кабинета и отлага крайния срок, от който се страхува (oбеща да „поеме отговорност“ най-късно в сряда, 8 октомври). Марин льо Пен и Жордан Бардела в същото време отказват да преговарят и чакат своя момент, което може би ще им позволи да управляват.
И така, какви са вариантите? За Макрон има три опции. Да назначи ново правителство, да разпусне парламента или да подаде оставка. Възможността за назначаване на ново правителство е изчерпана. Никой не иска да се заеме с това, тъй като уравнението е невъзможно. Разпускането на парламента би било логично. Провеждането на нови избори би дало шанс на френския народ да изрази мнението си отново. Но нека не се заблуждаваме: дори след тези избори няма гаранция, че ще се появи ясно мнозинство. Оставка? Според „Звяр“ това е единствената опция, от която Франция може единствено да спечели.
