ВЛАДИСЛАВ АПОСТОЛОВ
Сладоледи за социална справедливост. Фъстъчено масло в подкрепа на нон-байнъри лесбийки от работническата класа. Европейско по футбол и срещу полицейско насилие. Частни самолети и мега яхти за свят без въглероден отпечатък. Врати, стени и огради за отворени граници…
Така изглеждаше и все още до известна степен изглежда света на социално ангажираните корпорации. В един момент безброй компании решиха да продават не продукт, а политика. Да агитират, не да рекламират. Партийни лозунги вместо рекламни слогани.
Победата на Тръмп миналата година и анти-либералната вълна в целия Запад сякаш забавиха процеса и много компании угоднически започнаха да се дистанцират от плакатната политическа пропаганда. Други се възползваха от променящия се културен момент, за да се отърват от и без това вредните си отдели и „офицери по разнообразието, включването и равнопоставеността“. Но като цяло корпоративният свят все още не се е прочистил от прогресисткия паразит.
Глобални конгломерати, средни предприятия и малки коуъркинг пространства за крафт сирене и веган салами – търговски организации от всякакъв мащаб и калибър все още размахват пръст срещу публиката и потенциалите купувачи в смехотворен жест на морално възмущение. „Клиентът винаги е прав“ стана „Клиентът може би е расист“.
Корпорациите искаха да ни задавят с политика. А ние не трябва да го забравяме. Подчиняваха се на малкото, но шумни активисти отвън и в собствените си офиси. И в същото време се държаха и някои все още се държат открито враждебно към всички онези хора, които просто биха искали да си купят газирана напитка без да минават през тест за подсъзнателни предразсъдъци, или да изгледат спортно събитие, което не включва унизително ритуално пълзене като форма на почит към паметта на улични престъпници и екстремистки движения.
С риск да загубят пари, много компании продължават с патологията. Особено нелепа е корпоративната среда по време на така нареченият прайд месец Юни. Като по команда стимулира десетки световни брандове да се „преоблекат“ в иконографията и да повтарят пропагандата на едно окончателно дискредитирано политическо движение, отдавна разделено с пухкаво звучащи фрази като „просто искаме равни права“.
Разбира се, крайно забавно е да се види къде тези компании практикуват ЛГБТИ косплей. В западните държави, където не само, че няма дискриминация и преследване на сексуални малцинства, а вече по-скоро има преследване на хора, които са под подозрение, че не харесват достатъчно сексуалните малцинства като хомогенно политическо тяло.
В регионите, където правата на гейове и лесбийки просто не съществуват дори като концепция и дори има превидени смъртгни присъди за тях, корпорациите сякаш забравят това, което проповядват до повръщане в Европа и Америка.
Какъв е смисълът да врещиш за ЛГБТ там, където движението прави каквото си иска и се ползва с пълната и тотална подкрепа на всяка една институция, а да мълчиш по местата, където хора с различна ориентация действително може би са в опасност? И да продължаваш да правиш сочен бизнес с правителства като в същото време публично се гнусиш и от най-малкия нюанс в мнението на случаен западен политик или дори обикновен гражданин.
За щастие в последно време и след множество разкрития за корупция и злоупотреби, избледня BLM истерията. Но ние помним – спортисти на колене, правилно освиркани от феновете. Политизацията на престижни първенства от национален и международен характер, което беше и си остава жалко и грозно скъсване с реалността.
Милиони нормални хора бачкат здраво и заделят от заработеното, за да подкрепят мултимилонери от стадиона и да избягат от ежедневните грижи с малко елитен атлетизъм. И какво получават, от хората, които често обожествяват? Символичното презрение на политическа позиция в подкрепа на вече откровено крайно и анти-западно движение.
Има нещо особено отблъскващо в компании, заставащи с тежкия си капитал зад тълпите, които вчера са изпоторшили, ограбили и запалили техни бизнеси, пребили са техни служители. Пейзаж на антиутопията. Политическиият продукт на корпорациите е хлъзгаво явление. Но ако се третираше като реална стока, отдавна трябваше да бъде махнат от рафтовете. Защото е развален, дефектен и вреден за здравето.




