ВЛАДИСЛАВ АПОСТОЛОВ
Разпознават ли се либералите по външен вид? Дали политическите пристрастия не са и биологичен феномен? Какво значи „соева физиономия“? Преди време изследователи от университета в Станфорд обвързаха политическите възгледи с лицевите характеристики и установиха, че хората с по-широки и силни челюсти гласуват за десни и консервативни партии, а тези с по-тънки лица и детски черти предпочитат левите и либерални идеологии.
Според същото проучване компютърни модели вече са в състояние да предскажат политическите нагласи на хора с изключителна точност, само след бързо сканиране на техните физиономии – този извод, разбира се, вдъхнови множество тревожно-футуристични изводи за идващата AI диктатура, в която никой няма да може да избяга от всевиждащите и всепознаващи възможности на негово дигитално величество Алгоритъмът.
А преди време друго проучване в САЩ показа, че някои гласуващи за либералната Демократическа партия мъже преминават към консервативните Републиканци след прием на стероидния хормон тестостерон. И двете модерни изследвания обвързват политическите пристрастия с биологичните характеристики и налагат извода, че по-силните и мускулести мъже, които тренират с тежести гласуват за десни партии, а по-слабите – за леви.
Така науката се вписа в meme-културата на физическо-политически постове, колажи и шеги, станала вайръл особено в мъжките среди онлайн и най-вече сред съвременните ценители на фитнеса, червеното месо, историческите факти за Втората световна война, Римската империя и други любопитни интереси, които като цяло медиите свързват с възхода на консервативните ценности сред младите мъже. В същото време социолози измерват възход на либералните възгледи сред младите жени. С други думи половият диморфизъм получава драматична политическа окраска.
Що се отнася до споменатата мъжка meme-култура, един от елементите в нея е почитането на древногръцкия идеал за здрав дух в здраво тяло, а към това се добавя и зрелищно завръщане на култа към квадратната челюст. От великолепните древноримски статуи, през първите комиксови репрезентации на Супермен и Батман, до пост-модерната мета персона на така наречения GigaChad – внушителната мъжка долна част на лицето е естетически стремеж на милиони младежи, грамотни в областта на интернет жаргона. Не е случайно, че част от тях прибягват до прием на стероиди и хормон на растежа, който освен мускулната маса често може да промени и структурата на лицето и да даде мечаните мачо пропорции. Този култ бе особено силен и през 80-те и 90-те, когато някои от най-големите звезди бяха екшън аполони като могъщите притежатели на квадратни челюсти Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун, Ван Дам, Долф Лундгрен и много други.
Точно те са и сред малкото консервативни шоубизнес знаменитости, гласуващи за десни партии. Случайност!
Силната брадичка и изпъкналите черти оформят мускулест мачистки архетип и символ на престиж, заплашителност и издръжливост. А сега квадратната челюст се превърна и в политически инструмент. В Интернет е пълно с шеги и сравнения на различни мъже – тези с малко или никаква мускулатура, слаба скелетна структура, тънки и меки лицеви черти са припознати като пасивни и прогресивни гласоподаватели на левите партии. За консервативните онлайн среди подобни персонажи крепят модерния либерален режим в Западната цивилизация, с неговите залитания в посока феминизъм, ЛГБТ и постоянно търсене на малцинства, които да бъдат представяни като поредните жертви на „токсичния бял патриархат“.
В същото време мъжете с внушителна физика и груби геометрични лица са се превърнали в отправни точки за новия десен консерватизъм и така наречените сили на реакцията.
Мейнстрийм медиите също не помагат много за неутрализиране на тези иначе осъждани от тях физическо-политически разломи и диференциации със своята атака на фитнес културата. Множество статии в либерални издания предупреждават, че вдигането на тежести ще ви превърне в „крайнодесни ксенофоби“, а някои журналисти дори използват термини като „фитнес фашизъм“.
Да се върнем и към проучването на изследователите в Станфорд. Техният комютърен модел е успял да познае политическата ориентация на 3,401 участници от Великобритания, САЩ и Канада. За целта на проучването всички са били без отличителни дрехи, аксесоари, обеци, с обръснати лица и коса, еднакво прибрана назад. Били са насочени да имат еднакви изражения с цел максимално избягване на странични фактори в определянето на политическите пристрастия. И алгоритъмът пак е познал кои са десни и кои леви само по чистата структура на лицата. Човешки оценители също са постигнали сходен резултат и с точност са определили политическите нагласи на участниците.
Част от учените в екипа предупреждават, че откритията им показват как масовото събиране на биометрични данни чрез сървейланс технологии е дори по-опасно за човешката свобода, отколкото са могли да предполагат.
