ВЛАДИСЛАВ АПОСТОЛОВ
Покрай поредните мигрантски атаки в Европа и възхода на етническия ислямо-социалист Зоран Мамдани в Ню Йорк е добре да си припомним как либералната власт използва езика за прокарване на своята унищожителна политика по демографска и културна замяна в Западните общества.
Често чуваме как либералните апологети на политическата коректност снизходително поучават публиката си с твърдението, че това е просто въпрос на „добро възпитание“. Те проповядват, че да си политически коректен е същото като да не си груб и зъл, а самата концепция няма нищо общо със смазването на свободното слово и насилственото изтласкване на напълно легитимни позиции и идеи от публичния разговор.
Трудно е да се изпита нещо различно от съжаление и гняв към пречупените и подчинени съзнания, които хищно поглъщат тази пропаганда и после питат за още.
Особено, когато критичната маса от вярващите в подобно обяснение имат себе си за образования, градски, интелигентен и добре изглеждащ каймак на Западния свят – една превъзходна и елитна прослойка, призвана да поведе примитивите по пътя на многоцветния прогрес.
Разбира се, съществена част от този привилегирован масив много добре знае какво прави, но съзнателно и калкулирано участва в това индустриално промиване на „елитни“ мозъци по различни причини – лични, цинични, финансови или нихилистични. Ала не трябва да се пренебрегва числеността и на действително подведените, объркани мъже и жени с добри намерения и извънредно лоши способности за навигация в глобалния лабиринт от информация и интерпретации.
Преди време официалната либерална реакция след поредния варварски акт на ислямски джихад – тогава беше срещу молещи се християни и чуждестранни туристи преди дни в Шри Ланка – ни даде още една трагична възможност да наблюдаваме какво всъщност представлява политическата коректност в реално време и от възможно най-високите и разпознаваеми трибуни.
Преди всичко политическата коректност е инструмент за инквизиция на езика. Думи и понятия, които се станали неудобни на прогресивната пропаганда се изкривяват, изтриват и подменят като в дистопия на Оруел. Явно най-новият голям враг на либералния проект е фактът, че християните са най-преследваните религиозни хора в света. За да се изчегърта тази реалност от публичния разговор стотиците жертви на ислямски терористи в Шри Ланка бяха описани и отписани като „почитащи Великден“.
В притеснително синхронизиран роботизиран ритъм бившият американски президент Барак Обама, бившият най-висш американски дипломат, бивша първа дама и провалил се кандидат за първи президент-жена Хилъри Клинтън и още десетки лица и говорители на либерализма в политиката, медиите, академичните среди и шоубизнеса пуснаха почти еднакви стерилни статуси в официалните си профили в социалните медии.
В тях те нито един път не споменаха думите „християни“, „християнство“, „джихад“ или „ислямски тероризъм“. Тази патологична проява на политическа коректност е още по-брутална като я сравним с реакцията след нападението над мюсюлмани преди години в Крайстчърч, Нова Зеландия. Същите тези хора и медии не спряха да говорят за жертви мюсюлмани, за омраза, за тероризъм и расизъм, за вината и отговорността на белите и немюсюлманите.
Младата звезда на прогресивните социалисти и икона на либералните медии Александа Окасио-Кортез пусна множество постове, посветени на нападението в Нова Зеландия и нищо за Шри Ланка. А самите медии бързо и грозно превърнаха атентатите в брутална идеологическа бухалка. Washington Post написа: „Атаките в Шри Ланка разпалиха крайнодесен гняв“ , а New York Times излезе със статия за това как сега мюсюлманите са тормозени от християни в Шри Ланка.
Контрастът е драматичен и показателен за механизма, по който политическата коректност изнасилва езика и смисъла в полза на „правилните“ политически послания. Целта е да се продаде разказ, в който мюсюлманите са преследвани жертви, които се нуждаят от специална защита, а християните са бели привилегировани расисти, дори и когато са небели, бедни и преследвани островитяни в Южна Азия. Или в Нигерия.
Затова едно изолирано нападение на един психопат в джамия бе превърнато в едва ли не дефиниращ епохата момент в пълен разрез със статистиката, а поредните ислямски атентати, зад които стоят добре организирани структури и са открито подкрепяни от милиони хора, са просто инцидент без контекст и последствия. Да не говорим за броя на жертвите и драстичната разлика в отношението към мюсюлмани в Западния свят и към християни в ислямските общества. Всъщност, какви християни. Новата фраза е „почитащи Великден“.
