ГЕОРГИ ДИМОВ
Каква е вероятността батките – бивши охранители на любимата ти дискотека – да те натикат в бус посред бял ден и да те изпратят на фронта срещу бонусче „заловен добитък“? По-голяма, отколкото ти се иска да повярваш.
В реалността на новата мобилизация патрулите на украинските ТЦК не са романтични герои от екшън филм и ветерани от фронта, а финансово стимулирани мъже с призовки в ръка, които вършат работата си с непоколебима рутинност. Къде свършва героизмът и започва суровата, неудобна механика на мобилизацията?
Териториалният център за комплектуване и социална подкрепа (ТЦК) е украинският военен административен орган, който води военното отчетничество и мобилизира населението. От 2022 г. ТЦК напълно заменя бившата система на военните комисариати. Работи като публично-административна структура, насочена към организиране на призовки, подготовка на резерви и осигуряване на социални услуги за военните и техните семейства.
Мобилизацията в Украйна за противопоставяне на руската инвазия предизвика редица военни, политически и обществени конфликти. Сред проблемите са укриване от призовки и бягства в чужбина, законодателни мерки срещу укривателите, задължителни регистрирани данни за мъже на призовна възраст и активната роля на териториалните центрове за комплектуване и социална подкрепа (ТЦК) — което породи у мнозина отпор и обвинения в принуда.
Как се стигна до ТЦК и „бусификацията“ (принудителната мобилизация):
Недостиг на личен състав
• След руското настъпление към Киев конфликтът се превърна от „Маневрена война” във „Война на изтощение“. Украинските части страдат от недостиг на попълнения и ротации, което влошава морала и ефективността на подразделенията.
• През 2024 г. офанзивата в Харков допълнително разтегли фронта и пренасочи дивизии. Анализатори (CEPA) оцениха през Юни 2024, че Украйна може да се нуждае от допълнителни 400-500 хил. войници, за да устои на руските настъпления.
• Около 8.7 милиона мъже били призпризовани годни преди февруари 2022; към февруари 2024 бройката е спала до ~5 милиона (поради смърт, емиграция). Много мъже не се записват от страх, лошо (и/или пълна липса на) оборудване, лошо обучение или недоверие към командването.
Законодателни промени (избрано)
• Април 2024: Върховната рада прие Законопроект №10378 за „подобрение на мобилизацията, военната регистрация и военната служба“ — целящ регистриране на всички призовки и санкции срещу укриватели и укриващи се (процедурата мина с хиляди предложения и критики).
• Президентът подписа изменения (Закон 9281), намаляващи възрастта за мобилизация от 27 на 25 г., и други актове (напр. Закон 10062), които изискват от мъжете 25–60 г. да подават подробни данни в електронния регистър.
• Приети са и разпоредби, задължаващи работодателите да съхраняват и предоставят информация за служители и ресурси за нуждите на мобилизацията; забранено е изпращането на паспорти/лични документи по пощата за мъже 18–60 г. (с изключения).
Съпротива срещу призовките
• ТЦК (териториалните центрове) са натоварени с проверка на документи и връчване на призовки; офицерите често срещат враждебност, заплахи, опити за подкупи или избягване.
• В социалните мрежи се организирали групи, които предупреждават за патрулите на ТЦК; в интернет е пълно видеа на хора, „мобилизирани“ от улицата в коли и отвеждани, което породи силнa обществена реакция.
• Съобщава се за случаи на насилие и конфликти при арести; властите твърдят, че част от видеата са извадени от контекст или са пропаганда, но по-голямата част са реални оплаквания.
• По данни и разследвания: хиляди украинци са опитали да избягат през границите (BBC: до 31.08.2023 около 19 740 са преминали нелегално; 21 113 били заловени); хиляди са успели чрез рискови маршрути (реки, планини) или с фалшиви документи; няколко десетки души са починали при опити да преминат границата според службата за граница.
Други явления и проблеми
• Корупция при медицинските изследвания: обвинения за подкупи за получаване на медицински основания за освобождаване; последваха масови уволнения и наказателни дела.
• ТЦК влизат и в развлекателни мероприятия (концерти и др.), което доведе до задържания и отменени събития в някои градове.
• Правозащитни и независими медии критикуват непрозрачността, административните пропуски и риска, че мерките подхранват руска антимобилизационна пропаганда, защото изглеждат авторитарни и груби, а не демократично обяснени и легитимни.
Критики и обществена реакция
• Кметове и обществени лидери алармират за липса на кадри в цивилната администрация и услуги вследствие на масова мобилизация.
• Неправителствени организации и журналисти (напр. Texty) предупреждават, че действията понякога нарушават законовите рамки и човешки права (особено когато полицейски правомощия се прекрачват от мобилизационни служби).
• Има примери за позитивни кампании на отряди/бригади, които успяват да привлекат доброволци чрез открита комуникация и публични кампании (пример: 3-та отделна щурмова бригада).
Мобилизацията е сложен баланс между необходимостта от достатъчно военен ресурс и спазването на демократични и правови стандарти. Законодателните промени и практиките на ТЦК породиха масова обществена реакция – от укриване и бягства до протест и критики за корупция и неправомерни действия. Проблемите са както оперативни (недостиг на персонал, логистика), така и институционални (непрозрачност, нарушено доверие), което подкопава легитимността на мерките.
