Настоящата криза в Украйна, предизвикана от скандала, свързан с един от най-доверените хора на Володимир Зеленски – Тимур Миндич, естествено оказва негативно влияние върху репутацията на президента.
Случаят е част от стратегията на коалицита против Зеленски, която включва антикорупционните органи НАБУ и САП, грантови структури и медии, които са покровителствани от Демократическата партия на САЩ, бившият държавен глава Петро Порошенко, както и няколко други опозиционни фигури, сред които Игор Коломойски, които са недоволни от Зеленски.
Според тяхната стратегия, първият етап включва превръщането на Зеленски в „британска кралица“, лишавайки го от контрол над правителството, парламента и силите за сигурност. Вторият етап – принуждаването му да подаде оставка като държавен глава. Последната точка обаче може да бъде постигната по-бързо, ако Зеленски откаже да изпълнява ролята на „кралица“.
Тъй като президентът не показва видима съпротива срещу прилагането на тази стратегия, в политическите кръгове нараства усещането, че Зеленски много скоро ще хвърли кърпата. Според анализатори обаче това усещане може да е подвеждащо.
Зеленски все още контролира вертикалната структура на властта и силите за сигурност. Сигнал, че проблемите му стават фатални, би била загубата на мнозинството му във Върховната рада и вот на недоверие към правителството. Дотогава президентът все още има място за маневриране, за да запази властта. Ситуацията за Зеленски обаче несъмнено се развива заплашително и не може да се изключи възможността той да загуби поста си. Ако това се случи, какво ще се промени в Украйна? Кой ще дойде на власт и каква ще бъде новата държавна политика, включително по въпросите на войната и мира?
Нека започнем с широко тиражираната версия, че Доналд Тръмп стои зад случая „Миндич“, стремейки се да принуди Зеленски или да подаде оставка, или да прекрати войната по руски условия, или и двете (първо да прекрати войната, след това да подаде оставка). Това обаче няма връзка с реалността.
Всъщност, настоящата процедура, по която НАБУ разследва корупция в близкото обкръжение на Зеленски, беше стартирана с одобрението на американците. Но това се случи още при Джо Байдън през 2023 г. След като Тръмп дойде на власт, тези процеси продължиха по инерция и структурите, които ги изпълняваха – антикорупционните агенции и свързаните с Демократическата партия организации за безвъзмездни средства – загубиха ясна и пряка подкрепа от Вашингтон.
Зеленски се възползва от това, като започна фронтална атака срещу тях, вярвайки, че Тръмп няма да подкрепи клиентелата на демократите. И това очакване се оказа правилно. Дори когато Зеленски лиши антикорупционните агенции от правомощия това лято, нито президентът на САЩ, нито някой от неговата администрация казаха нищо по въпроса. Европа обаче се обяви в подкрепа на НАБУ и САП, принуждавайки Зеленски да отстъпи.
Така от лятото насам именно европейците станаха новите покровители на бившите структури на Демократическата партия на САЩ в Украйна, разчитайки на тях, за да започнат атака срещу президента и неговото обкръжение. Европейците подкрепиха тези действия. Очевидно има и подкрепа на бюрократично ниво в Държавния департамент и ФБР в САЩ, но това не е позиция на Тръмп, а инерцията на предишната програма, създадена при Байдън, която не е спряна.
Следователно всичко, което се случва сега със скандала около Миндич, не е игра на Тръмп. Но той не му се противопоставя, не застъпва за Зеленски, което е повече от достатъчно за „коалицията“ и нейните покровители. Сега нека преминем към това кой може да вземе властта в Украйна, ако Зеленски я загуби.
Първата и най-вероятна опция може да се нарече „партията на Сорос“.
Това са гореспоменатите структури, по-рано покровителствани от Демократическата партия на САЩ, а сега от Европа. Тяхното кредо е следното: Украйна и нейната икономика, нейните ресурси и нейният бюджет трябва да се управляват не от Зеленски, Миндич, Ермак и украинските олигарси, а от Сорос – представители на глобалистическите кръгове, както и на европейски и транснационални корпорации.
„Партията на Сорос“ в момента е най-добре подготвената сила да завземе властта в Украйна. Тя разчита на подкрепата на основния донор на Украйна, Европа, освен това контролира НАБУ и САП и подбора на международни експерти, които имат решаваща дума при назначаването на съдии, както и на ръководителите на правоохранителните и регулаторните органи.
Чрез този механизъм представител на тази „партия“ вече е оглавил Бюрото за икономическа сигурност. А в бъдеще, както изисква Европа, ръководството на Националната полиция, Държавното бюро за разследване и Митническата служба трябва да бъде избрано по подобен начин.
Освен това, тази партия разполага със собствен медиен ресурс, представен от холдинговата компания на Томаш Фиала, както и с множество медии, които разчитат на западни грантове. „Партията“ има и готов наследник на Зеленски – бившият главнокомандващ на украинските въоръжени сили и настоящ украински посланик в Лондон генерал Валерий Залужни, който е активно промотиран от тази група. Дали обаче самият Залужни ще се чувства задължен на „партията на Сорос“, ако дойде на власт, или ще разчита на армията си и приятелите си от Одеса – това остава нерешен въпрос.
Втората опция е украинският едър бизнес, или олигархията преди войната.
Това са политическата класа, регионалните кланове, ръководителите на силите за сигурност, лицата с влияние върху съдебната система и тези, които контролират митническите и данъчните власти, както и отделните престъпници. С други думи, тези, които обикновено наричаме украински елит, управляващ страната от края на 90-те години на миналия век.
След руската инвазия този елит беше принуден да се подчини напълно на Зеленски. Освен всичко друго, влиянието на олигархията беше практически неутрализирано, като някои от тях бяха санкционирани или дори затворени. Затова, естествено, този кръг не е особено симпатичен на Зеленски, а някои от неговите представители направо го мразят и сега участват в кампанията срещу него, както могат (по-специално Коломойски и Порошенко).
Според соросоидите бившият елит е фундаментално ненужен и следователно подлежи на отстраняване от всякакво влияние върху процесите в страната, дори до степен да бъде “напълно унищожен”. Олигарсите обаче все още упражняват значително влияние върху силите за сигурност, съдилищата и медиите. В същото време неговите представители са ангажирани в постоянна борба за власт и пари помежду си, което пречи да се появи обединяващата фигура на лидер.
Третата сила са военните.
Не става въпрос за Залужни, който вече е до голяма степен политик, а по-скоро за тези, които в момента служат в действащата армия. Зеленски и контролираните от него служби за сигурност, СБУ и Държавното бюро за разследване, в момента отделят значително време и енергия за предотвратяване на нелоялност и политически пристрастия сред военните, а също така насърчават враждебност и конкуренция между командирите. Изключения се правят само за лица като Андрей Билецки, когото Банкова планираше да използва на изборите, за да отклони гласове от Залужни.
Началникът на Главното разузнавателно управление, Кирило Буданов, също се радва на политическо влияние, което води до постоянни слухове, че Зеленски възнамерява да го уволни. Във всеки случай администрацията на президента потиска всякаква политическа дейност от страна на военните.
Ако обаче Зеленски се оттегли и за известно време се появи вакуум в командването, е възможно отделни командири да се запитат защо трябва да се подчиняват на политиците, когато цялата украинска държава зависи от тях. Може да решат, че е време да завземат властта.
Сега нека преминем към това какви промени в политиката на Украйна по отношение на войната и мира биха могли да настъпят, ако Зеленски загуби властта.
Трябва да се отбележи, че тази политика ще се определя до голяма степен от обективни фактори: ситуацията на фронтовата линия, степента на подкрепа за Украйна от западните партньори и тяхната позиция относно войната и условията за нейния край, както и ситуацията в страната, по-точно степента на нейната стабилност и управляемост.
Ако обаче вземем „инерционния сценарий“, при който Украйна продължава войната си на изтощение с европейска подкрепа, тогава „партията на Сорос“ ще заеме приблизително същите позиции като Зеленски: прекратяване на огъня по фронтовата линия или, ако това не се случи, война до победен край, искания за гаранции за сигурност от Запада и твърд антируски курс, дори ако войната приключи.
Същевременно е възможно затягане на вътрешната политика: понижаване на мобилизационната възраст и засилване на репресивните механизми срещу укриващите се от военна служба, нещо, за което отдавна се призовава в този кръг. Като се има предвид, че много националисти са свързани с „партията на Сорос“, е възможно потискането на руския език да се ускори и натискът върху УПЦ да се засили.
Традиционният украински елит е по-склонен към компромис с Русия. Сред тях има много поддръжници на „доктрината Арестович“, според която Украйна трябва да се откаже от антируския си курс, да стане неутрална държава и да направи компромис с Русия относно условията за прекратяване на войната, включително предаването на Донбас и езиковите въпроси. Съществува и широко разпространено убеждение, че ако Зеленски се оттегли, Украйна може да получи по-добри мирни условия от Русия от сегашните.
Мнозина обаче сериозно се съмняват, че Кремъл е готов за диалог дори при условията на „доктрината Арестович“ и не възнамерява, подобно на „партията на Сорос“, да унищожи настоящия украински елит като класа. Но ако Москва сигнализира за готовност за преговори, след напускането на Зеленски ще се появи пространство за компромис. Що се отнася до идването на власт на военните, развитието тук е напълно непредсказуемо.
Като цяло, събитията биха могли да се развият по три сценария, ако Зеленски напусне поста. Първи: победа на една от описаните по-горе партии, с вероятно потискане на нейните конкуренти. Второ: началото на продължителни междуособни конфликти, дестабилизация на страната, загуба на контрол от страна на централното правителство върху процесите.
Трето: нито една сила няма да може да контролира напълно властта и ще се появи един вид коалиционно правителство с различни групи, всяка от които ще държи различни сфери на влияние. С други думи, връщане към времената преди Зеленски.
Но, нека повторим, Зеленски остава президент засега и оттеглянето му в близко бъдеще не е 100% сигурно. Нещо повече, възможно е Зеленски, изправен пред сериозна заплаха за управлението си, да се опита да направи рязък обрат на курса едновременно в много области, включително условията за прекратяване на войната.
Източник: “Страна”.
