Съединените щати бомбардираха граждански и военни обекти в цяла Венецуела и незаконно отвлякоха венецуелския президент Николас Мадуро. Това са недопустими и незаконни военни действия от страна на администрацията на Тръмп.
Този акт на агресия е продължение на опитите на Вашингтон да заграби природните ресурси на Венецуела и да подкопае суверенитета на Венецуела, както и независимостта на други страни в Латинска Америка.
Тази война също така не отразява волята на народа. Близо 70% от американците се противопоставят на поредната война и отхвърлят безкрайния цикъл от военни интервенции, извършвани от тяхно име.
През последните месеци Съединените щати:
– Бомбардираха 36 кораба в Карибите и Тихия океан и убиха повече от 117 души;
– Конфискуваха два танкера, превозващи над 1,8 милиона барела венецуелски петрол;
– Наложиха „тотална блокада“ на венецуелските петролни доставки;
– Определиха демократично избраното правителство на Венецуела като „чуждестранна терористична организация“;
– Подкрепиха опозиционни фигури в настояването за смяна на режима;
– Започнаха психологическа война със заплахи срещу венецуелския народ.
Това се случва след десетилетия на едностранни принудителни мерки, включително режим на смъртоносни санкции, който уби над 100 000 души, кражба на компании като CITGO и изземване на държавни активи за милиарди долари.
САЩ сега твърдят, че Мадуро ще бъде изправен пред „наказателни обвинения“ в американски съд.
Това фалшиво производство ще се проведе под егидата на „трафик на наркотици“ – но ние знаем, че няма нищо общо с това и е изцяло свързано с политиката на Тръмп за смяна на режима. „Трафикът на наркотици“ във Венецуела е като „оръжията за масово унищожение“ в Ирак, познат претекст за смяна на режима.
През следващите няколко дни, когато броят на жертвите и разрушенията от американските атаки се разкрие и страната е изправена пред продължаваща империалистическа агресия, ние трябва да бъдем солидарни с народа на Венецуела.
Тази агресия се извършва от наше име, въпреки несъгласието на американската общественост. Историята показва, че войните могат да бъдат спрени, когато хората ги принудят да излязат наяве. Ето защо призоваваме за незабавни, видими, национални действия. Същият набор от лъжи, който унищожи Ирак, Либия, Афганистан, който в продължение на десетилетия организира преврати в Азия, Африка и Латинска Америка, се използва отново.
Режимът на Тръмп смята, че Латинска Америка е техен заден двор, който да бъде разсипан и да му се диктува. Нека се изправим срещу тази Доктрина Монро 2.0 и да се противопоставим на империалистическата агресия срещу Венецуела.
Венецуела заслужава суверенитет. Латинска Америка заслужава мир. А хората в Съединените щати заслужават бъдеще, което не е откраднато от безкрайна война.
…………………
Когато видях заглавието „Мария Корина Мачадо печели Нобеловата награда за мир“, едва не паднах от стола си. Но не се засмях, защото няма нищо смешно в това да се награждава някой, чиято политика е донесла толкова много страдания.
Всеки, който знае какви са убежденията на Мачадо, знае, че в политиките й няма нищо мирно. Ако това се нарича „мир“ през 2025 г., тогава самата Небелова награда е загубила всяка капчица доверие. Аз съм венецуело-американка и много добре знам какво представлява Мачадо. Тя е усмихнатото лице на машината за смяна на правителства на Вашингтон, рекламираща санкциите, приватизацията и чуждестранната намеса, маскирани като “демокрация”.
Политиките на Мачадо са пропити с насилие. Тя призоваваше за чуждестранна намеса, дори се обърна директно към израелския премиер Бенямин Нетаняху, архитекта на унищожението на Газа, да помогне за „освобождаването“ на Венецуела с бомби под знамето на „свободата“. Мачадо е прекарала целия си политически живот в насърчаване на разделение, подкопаване на суверенитета на Венецуела и отричайки правото на нейния народ да живее достойно.
Мачадо не е символ на мир или прогрес. Тя е част от глобален съюз между фашизма, ционизма и неолиберализма, ос, която оправдава тиранията си с езика на демокрацията и мира.
Ето коя всъщност е Мария Корина Мачадо:
Тя беше сред ръководителите на преврата през 2002 г., който за кратко свали демократично избрания президент, и подписа Декрета “Кармона”, който заличи Конституцията и разпусна всички публични институции.
Тя работеше ръка за ръка с Вашингтон, за да оправдае смяната на режима, използвайки платформата си, за да поиска чуждестранна военна намеса за „освобождаване“ на Венецуела чрез сила.
Докато Тръмп изпращаше военни кораби и замразяваше активи, Мачадо се самопредложи за негов пълномощник, обещавайки да предостави суверенитета на Венецуела на сребърен поднос.
Тя настояваше за американските санкции, които задушиха икономиката, знаейки точно кой ще плати цената: бедните, болните, работническата класа.
Тя помогна за изграждането на така нареченото „временно правителство“ – подкрепено от Вашингтон куклено шоу, ръководено от самопровъзгласил се „президент“, който ограбваше ресурсите на Венецуела
Тя обещава да отвори отново посолството на Венецуела в Йерусалим, като открито се отъждестви със същата държава на апартейд, която бомбардира болници и го нарича самозащита.
Сега тя иска да предаде петрола, водата и инфраструктурата на страната на частни корпорации. Това е същата рецепта, която превърна Латинска Америка в лаборатория на неолибералната мизерия през 90-те години на миналия век.
Мачадо не е символ на мир или прогрес. Тя е част от глобален съюз между фашизма, ционизма и неолиберализма, ос, която оправдава тиранията с езика на демокрацията и мира.
Във Венецуела този съюз означава преврати, санкции и приватизация. В Газа това означава геноцид и заличаване на един народ. Идеологията е същата: убеждението, че някои животи са за еднократна употреба, че суверенитетът е предмет на договаряне и че насилието може да се “продаде” на публиката като внасяне на ред.
Автор: Мишел Елнър – commondreams.org.
