ВЛАДИСЛАВ АПОСТОЛОВ
В сърцето на големия и глобален ляв гняв е желанието за мъст. Една мащабна и мрачна мечта за реванш срещу всички лоши хора, явления, политики и предмети, които колективното въображение на либералния човек поставя окончателно от „грешната страна на историята“. Колекцията от врагове и „агенти на омразата“ е богата и разнообразна.
Не се ограничава във времето и пространството, постоянно се разширява и разтяга. Проблемите на либералния човек днес са твърде много и изискват неговото съзнание да бъде постоянно в режим на възмущение, отвращение и отчаяние. Бели мъже, западен колониализъм и империализъм, европейска култура, ниски данъци, граници, стени, статуи, оръжия, свободно слово, два пола, човешка еволюция, биология, история… Толкова много неща за преправяне и премахване. Толкова много материал за реванш.
Преди дни чернокожият комик и мултимилионер с британски паспорт сър Лени Хенри директно подкрепи абсурдната кампания за даване на репарации на чернокожите британци, заради робството. Същото робство, което Британската империя забрани, за разлика от множество африкански племена, участвали активно във вековната търговия и продавали до последно хора от своите земи като стока.
Сър Лени Хенри, получил всичко, за което човек може да мечтае, от същото това британското общество, сега иска правителството – с други думи данъкоплатците – да дадат 18 трилиона паунда на чернокожите британци. Да, прочетохте правилно – 18 трилиона паунда.
Ето как методите и начините за постигане на свещената социална справедливост постоянно се актуализират и радикализират.
Съвсем официално от най-високите либерални трибуни от години се говори и за репарации за афро-американците в САЩ. Междудругото някои консервативни чернокожи коментатори определиха такива призиви и кампании като форма на долнопробен предизборен подкуп. Нещо като много висша версия на кебапчетата за роми в българския електорален пейзаж.
Но репарациите за робството, отменено окончателно в САЩ преди повече от 150 години, изобщо не се оказаха достатъчни за политиците и медиите, които искат да отмъстят на страната си от името на малцинствата. За да наваксат с новия дневен ред преди време политици като Елизабет Уорън и медии като „Ню Йорк Таймс“ сложиха на масата на дебата репарации за LGBT общността. „Защото, разбира се!“, както коментираха иронично все по-изумените наблюдатели на пътя на либералните политици и автори към пастта на лудостта.
Истерията по репарациите показва и как демократите разглеждат политическата ситуация като война, а съперниците си като губещата страна, която сега трябва да плати.
Ескалиращата радикализация на една партии, медии, университети и НПО-мрежи изглежда излиза извън контрола на хората, които щедро сипват бензин в огъня. Писането на чекове, които никой не може да осребри, ще продължава в една обществена среда, която вече прилича на клоунада от ада.
