ВЛАДИСЛАВ АПОСТОЛОВ
След последните действия на властта, след особения избор на особен управител на най-голямото и сложно предприятие в страната изникват редица въпроси. Един от тях е особено централен. Какво е естеството на българския управляващ режим? Дали не е комбинация от ориенталска чобания плюс прогресивна пихтия. Мутренски рекет и права на малцинства. Среща на пост-соц ланеца върху дебел врат и септум пиърсинга в полово неясна физиономия.
Борчета и гайсчета. Ганя, но вместо с розово масло, с розова идентичност. Политическото управление на България като кървавица с мус от авокадо. Ракия със чия и сланина със соя. В други балкански и дори централно-европейски режими има по-драстична разлика между местния корумпиран мутриархат с корени в службите от комунистическо време и интернационалния корумпиран либералитет… с корени в службите от комунистическо време. Поне фасадно, поне като декор.
Идеята може би е да има малко разстояние между властта на хората със селскостопански и животински прякори от една страна и властта на хората с измислени западни дипломи и старт-ъп биографии от друга. Крушата и Телето не трябва толкова лесно да влизат в коалиция с Оксфорда и госпожица Иейл. Но България винаги е била страната на неограничените възможности. Законите се договарят от мутропитеци-трафиканти някъде в Дубай и се гласуват от акционери в магазин за пробиотично джелато от центъра на София.
Политици-чорбаджии с манталитет на управление от късната османска империя си действат чудно с лабораторно-локални лидери от килера на Демократическата партия в САЩ. Тук границите между политическите семейства се стопяват. А под политически семейства имам предвид не толкова семейство Флинстоун или дори Симпсън, а по-скоро семейство Адамс.
Пресен пример – управлението на столицата. Класически алгоритъм в нашия геополитически регион – голямата „народна“ партия с „популистка“ репутация в международните медии постепенно губи подкрепа в големия динамичен град и бива изместена от либералната партия на „образованите в чужбина“ и преминалите курсове в най-престижните органи на гъстата демократична мрежа.
България не прави изключение. Но хайде кажете ми дестте разлики между управлението на ГЕРБ в София и управлението на либералната коалиция в София. Градът беше мръсен тогава, мръсен е и сега. Боклукът не се събира редовно дори в така наречените елитни квартали, които всъщност от доста време са в ръцете на организираните ърбън прогресисти.
Мигрантите и дегенератите се увеличават, както и заплатите в МВР. Фасадите на разкошните представителни сгради от първите десетилетия на XX век бяха оцапани в грозни графити при герб, оплескани са и сега. Аристократични постройки се рушат и гният, вместо да бъдат визитна картичка на София пред света. Властите се отнасят към архитектурното богатство и наследство на столицата, както Лео ДиКаприо се отнася към жени над 25-годишна възраст – пълно пренебрежение. Все едно не съществуват.
Вижте централните пространства на градове дори в съседни страни. Много повече реставрирани и върнати към живот старинни сгради. Тук е кочина, която изглежда е удобна и на животинските прякори и на нежните снежинки. Мутрата иска да бута красивата къща отпреди войната и да строи стерилен, студен офис от стъкло и стомана. Прайдаждията прави същото. Единият колективен образ изобщо не може да мисли за естетика и история, а другият може да не харесва авторитарниия характер на периода с най-превъзходните постройки.
Двамата са един за друг. И затова често се събират в коалиции, ротации и сглобки. Вижте скандала със сградата на Националната Художествена Академия, например.
Каква приемственост на дългогодишен проект за „разширение и реконструкция“, който повече прилича на мол в Манастирски ливади, отколкото на архитектура в сърцето на града, където на метри са храма, библиотеката и университета.
И мутрите и либералите имат някакво психологическо влечение към грозното-ново и нямат търпение да разрушат красивото-старо.
Мутробарокът с ромски, а не римски колони среща кол-център дизайна на пиещите лешниково лате за 16 лева, ъъъ извинявам се – за 8 евро.
Това е другата линия на скверно и срамно съприкосновение между балканските бухалки и розовите дръжки за знаме с цветовете на дъгата.
Двете политически племена се обединиха в желатиновото си желание да се пренебрегне общественото мнение, да се саботират референдумите, да не се слушат наистина световни експерти като Стив Ханке, за да се премахне националната валута и окончателно да се смени с евро.
Санкционирани от САЩ за корупция и завършили в САЩ заедно пропагандираха против суверенитета на България и то в разгара на може би най-голямата и дълбока екзистенциална криза за съюза.
Да махнеш националната си валута в името на тесни икономически интереси и вечното подмазване пред брюкселските ръководители винаги е позор, но да го сториш по време на най-некомпетентния и вреден за европейците бюрократичен режим е просто предателство.
Обслужването на колективната Урсула изглежда е национална цел за сглобката между грубите балканци и крехките космополити.
Може би защото и двете са продукт и на фондационно акушерство. Дали са немски НПО-та за едните или средства от спекулата на дядо Сорос за другите – явно няма значение.
Резултатът е разпадащи се пътища в страната, мръсни и надраскани исторически сгради в центъра, афганистански групички по ъглите, препълнени кофи за боклук управляван от прякори, а вероятно и всичко управлявано от прякори.
И тази картинка на фона на цени в магазина, които скачат по-високо от младия Джордан.
С други думи порцията в чинията ти става все по-малка, но за сметка на това самата храна е по-гадна. Но е по-гадна в евро, а това действа успокояващо за изгладения офис-мозък. Путинопараноята също е обща черта на народняшките центристи и снобеещите прогресисти. Едни и същи халюцинации имат, но заедно се обвиняват в руско влияние за пред хората.
Какво да се прави в такъв случай? И кое племе ще погълне другото в крайна сметка? Засега едрите момчета изглеждат много по-силни и опитни от бившите си и вероятно бъдещи партньори от прогресивния периметър. Но пък момчетата са толкова послушни пред евро-началниците и международната партийна линия. Които за награда ги оставят да разгърнат изцяло схемите си, ааа, извинявам се, стопанските си инициативи.
В крайна сметка и двете форми на местен „елит“ очевидно са вредни за България. Ако зависи от тях ще напълнят страната с евтина работна ръка от Индия и търсещи убежище престъпници от близкия изток и субсахарска африка, а българите да „обработят“ за „неизбежната“ война. А, чакайте, то зависи от тях.
Въпросът е дали може да зависи от нас всичко това да спре. Да разтрогнем брака между мутри и либерали преди формулата на тяхната власт да стане алгоритъм в чатджипити и да ги пратим в политическа почивка за няколко поколения.
Като под политическа почивка имам предвид дългосрочна резервация в петзвездните ол-инклузив резорти на господин Наиб Букеле в Ел Салвадор. Заслужили са си го.
