Мястото, на което едновременно човек иска и не иска да бъде, е, без съмнение, Рио де Жанейро. Ако, разбира се човек: а), е естет; и б), има функциониращ инстинкт за самосъхранение.
Тези дни в Рио де Жанейро се проведе мащабна полицейска акция, която остави след себе си близо 130 убити – под „остави“ се има предвид именно това: остави трупове по улиците. Има изключителни снимки с дрон, намират се лесно в интернет. Въздушните кадри на труповете, наредени един до друг като черга по протежението на улицата, автоматично изстрелват филма „Градът на бога“ (2002 г.) от художествена измислица в документалния жанр.
И така, около 4 от жертвите са полицаи, останалото – членове на местни престъпни банди, живеещи, убиващи (и убивани) във фавелите на Рио.
Разбира се, тамошните БХК еквиваленти нададоха лек вой: изглежда, 120 убити в град като Рио (изпреварващ септични ями като Детройт, Балтимор и Тихуана по индекс на престъпност), е нещо възмутително и нечовешко.
Безпрецедентната акция е дело на губернатора на Рио де Жанейро, 46-годишния Клаудио Кастро – близък съратник на 70-годишния екс-президент Жаир Болсонаро.
Същият Болсонаро, който в продължение на десетилетия бе обвиняван в жестокост и нарушаване на човешките права… на престъпниците. Болсонаро бе – и още е – привърженик на управленческия подход, който поставя живота на тези, които са избрали да отнемат чуждия живот или да търгуват с наркотици (на едро или дребно) далеч под този на органите на реда и обикновения гражданин.
Изглежда, че настоящият президент – комунистът Лула, заклет противник на Болсонаро – не е точно жадувания антипод, който гласоподавателите си представяха.
Разбира се, колкото и полицейски операции да се провеждат докато Лула е на власт (в крайна сметка, няма индикации че именно той е инициирал смъртоносната акция), настоящият президент никога няма да придобие култовата (крайно)дясна аура на Болсонаро.
Още повече, че този щурм е нищо повече от санитарно прочистване, лек водевил, предшестващ климатичната конференция на ООН, която ще се проведе през ноември именно в Рио.
И тук стигаме до същината – цялото нещо е доста деморализиращо и тъжно. Не иде реч за това, че са избити едва 120 бандита от многомилионния град.
Тъжното в случая е, че без конференцията на ООН да гостува в Рио, това най-вероятно нямаше да се случи.
Подобно матине, но доста по-безобидно, се разигра преди две години, когато Си Дзинпин, председателят на Китайската народна република, пристигна на посещение в Сан Франциско. В дните и седмиците преди държавната визита, Сан Франциско бе изчистен, вчесан и напудрен, доколкото е възможно за един провален град. Имаше и разгонени клошари и бездомници от улиците. Плюс няколко ареста.
Говорим за „град“, за който бе създадена интерактивна дигитална карта, отбелязваща локациите на човешки фекалии по улиците. Местонахожденията на изхожденията, ако щете. Картата изглеждаше така, преди проектът да бъде закрит:
Но да оставим кафявите проблеми (и този, и другия) на Сан Франциско настрана.
В същността си, двете събития от Рио и Фриско – полицейските прочиствания – не са нищо повече от лек грим върху възпалената, разкапваща се мутра на два иначе великолепни града. Именно това е деморализиращото, тъжното, фрустриращото и трудното за преглъщане. Властта може да измие улиците от почти цялата паплач, но не го прави, освен ако не трябва да посреща гости.
Може, но не иска. Ясно е като неразмътено езеро. Ясно като лазурното небе посред лято.
