Репликата на Делян Пеевски „Избори няма да има. Едно мога да кажа на чичо Румен – да връща кетъринга и шампанското, купонът се отменя“ – не е просто словесен „бисер“. Това е диагноза на една морално разрушена политическа култура, в която грубостта се е превърнала в мярка за сила, а цинизмът – в официален език, пише Велизар Енчев във Фейсбук.
Споделяме неговото мнение без редакторска намеса:
Пеевски говори като човек, който не се нуждае от одобрение. Тонът му е открито презрителен, демонстративен, почти имперски. „Избори няма да има“ – това не е прогноза, а заповед.
Всяка негова дума излъчва надменност и усещане за недосегаемост. Това е езикът на човек, който няма нужда да се харесва на никого, защото властта му не идва от гласовете на хората, а от контрола зад завесата.
Когато казва „купонът се отменя“, това е не просто подигравка към президента, а символично изречение – демокрацията е отменена, народът е статист, а властта е частно събитие.
В политическата история подобен тон може да се чуе само в режими, където безнаказаността е норма. В цивилизования свят публичният език е отражение на общественото уважение към институциите.
В България реплики като тази показват не само липса на уважение, а и презрение към самата идея за държавност.
Ако речта на Пеевски е езикът на демонстрираната власт, тази на Борисов е езикът на прикритата власт.
Борисов използва друг тип реторика. Езикът му е простоват, често вулгарен, но и театрален – уж е човек от народа, уж е груб, но затова пък е искрен.
Той говори като чичо от махалата, който казва истината в очите, докато всъщност гради култ към личността си. Това е реч, създадена да налага усещане за близост и омекоти авторитарния контрол чрез простота.
Разликата между двамата е съществена:
• Борисов използва простота, за да прикрие властта.
• Пеевски използва арогантност, за да я демонстрира.
Борисов иска да бъде харесван, Пеевски – да бъде страхуван. Единият търси аплодисменти, другият ги смята за излишни.
Борисов е актьорът на сцената, който играе ролята на „баща на нацията“, Пеевски – режисьорът зад кулисите, който не се преструва, че представлението е демокрация.
В нормална държава тези персони биха били антиподи. В България те са две лица на една и съща система. Единият осигурява фасадата, другият – съдържанието. Единият казва: „Аз ще ви оправя“, другият уточнява: „Избори няма да има“.
Но Пеевски и Борисов не съществуват въпреки Народа, а благодарение на него – на купения, продадения и корпоративния вот, превръщащ гражданите в наемници на собственото си безправие.
Докато гласът ни се продава за едната заплата, а съвестта ни – за услуга, тези двамата ще продължават да говорят от името на всички ни.
Не случайно Борисов заяви: „Има работа за всички, ето за овчари – колкото искаш“….
В това откровение се крие бруталната истина за отношението му към народа – не като към граждани, а като към стадо, което трябва да се води, храни и дои.
Докато приемаме тия думи само с иронична усмивка, примирение или тихо презрение, ние сме стадо.
Източник: Фейсбук на Велизар Енчев.
