Доклад на одиозното НПО на Сорос “Отворено общество” твърди, че 1 000 000 българи биха се записали като доброволци по време на война, за да бранят демокрацията. Или негласно казано – да воюват с Русия. Е, Владимир Путин може от години да е с рекордно висок рейтинг на одобрение – за разлика от дълбоко недолюбваните от собствените си народи Фридрих Мерц, Еманюел Макрон и Киър Стармър – но кой ти обръща внимание. Демокрацията винаги е била въпрос на интерпретация.
Демократично е да забраниш на устремилия се към президентското кресло на Румъния Калин Джорджеску да се яви на избори, демократично е да сториш същото и с Марин льо Пен във Франция. Демократично е европейски политици и министри да дават интервюта от площада в Тбилиси и да обясняват как там нямало демокрация и се нарушавали човешките права, понеже управляващите от “Грузинска мечта” отказват страната им да е военен таран срещу Русия и да последва съдбата на Украйна.
Връх на демокрацията е настървяван от медиите в Словакия писател-марксист – тамошният Георги Господинов – да опита да убие министър-председателя Роберт Фицо.бМожем да продължим до безкрайност – демократични са и хулите срещу Виктор Орбан, Андрей Бабиш, Матео Салвини, Герт Вилдерс…
В политическия пейзаж на Европа от много време няма “ляво” и “дясно”, сега разделението е “суверенист” срещу “глобалист-технократ”. Например, много от политиките на Орбан са типично леви, но за медии като “Ройтерс”, Би Би Си и “Свободна Европа” той е крайнодесен екстремист. “Алтернатива за Германия” също е по-скоро лява формация, но за т.нар. демократи тя е крайнодясна. Звездата на германската левица Сара Вагенкнехт е определяна като още по-крайнодясна. Партията на Роберт Фицо пък направо бе изключена от семейството на европейските социалисти – имало разминаване в ценностите.
Всеки европейски политик, който поставя на първо място интересите на собствената си страна, който е против война с Русия и е критичен към НАТО, е дамгосван като крайнодесен и заплаха за демокрациятя. Същата тази демокрация, за която според Сорос (добър приятел на Бойко Борисов) и “Алфа рисърч” един милион българи са готови да воюват на бойното поле.
Подробности за доклада на “Отворено общество” дава БНР:
Всеки трети българин изразява готовност да изложи на риск личния си живот, за да защити демокрацията, а всеки пети е готов да се запише като доброволец в случай на война. Между двете групи има висока степенна припокриване, което показва наличие на солидна връзка между гражданската смелост и готовността за защита на страната от външна заплаха. Това сочи Доклад за обществените нагласи към демокрацията в България през 2025 година, изготвен от Институт “Отворено общество” – София на база на данни от Национално представително проучване на общественото мнение, поръчено от института и проведено на терен от Alpha Research.
В изследването, осъществено през септември тази година, 33% от анкетираните заявяват, че биха защитили демокрацията с цената на личната си сигурност, а 28% поделят, че биха го направили, дори ако това им коства да стават обект на очернеща кампания. Тези дялове означават, че приблизително 1 500 000 български граждани, на декларативно ниво, са готови да поемат лични рискове, за да защитят демократичния ред в страната.
Изпълнителният директор на Институт “Отворено общество” Георги Стойчев коментира за БНР, че “реалната готовност може да бъде проверена само в реална ситуация, тоест, ако сме в състояние на война или има такава атака срещу демокрацията и демократичния ред в страната”, но:
“За нас беше важно да проверим всъщност колко български граждани допускат в мислите си, че демокрацията е такава ценност, за която те да бъдат готови да пожертват личния си комфорт. Виждаме, че доста солидна група – около 1,5 милиона души. Малко по-малка група – около 1 милион души – са хората, които казват, че биха се записали като доброволци по време на война. Това е голям ресурс. Тук не говорим за хора, които биха били мобилизирани, професионални военни, а говорим за хора, които биха се записали като доброволци”.
До голяма степен, хората, готови да защитят демокрацията, са същите, които са готови да подкрепят и страната си, когато тя е изложена на външна заплаха. Две трети от всички хора, които декларират че биха се записали като доброволци, всъщност са и хора, които биха защитили демокрацията.
Едно от обясненията е, че по принцип хората с определени демографски характеристики са по-граждански активни. Например, сред хората, които са членове на някакъв тип обществена организация, делът на тези, които са готови да защитят страната си и демокрацията е два пъти по-голям от средния за страната.
Средното поколение в по-голяма степен от най-младите и най-възрастните е склонно да поеме лични рискове да защити демокрацията. Това са хора на възраст между 40 и 59 години, които имат много ярък спомен за това какво е да се живее в недемократично общество и са прекарали по-голямата част от съзнателния си живот в рамките на една изграждаща се демокрация. Фактът, че те могат да сравнят живота в демокрация и извън демокрация, според мен, е едно от логичните обяснения за готовността на това поколение в по-голяма степен да защитава демокрацията, коментира Стойчев в предаването “Хоризонт до обед”.
Най-младите хора – на възраст между 18 и 29 години, които заявяват готовност да жертват личния си комфорт, за да защитят демокрацията, са значително по-малк.
“Може би не си дават сметка, че демокрацията е обратим процес, а не е природно явление. Липсата на личен опит е важно обстоятелство при формирането на нагласите на хората. Единственият начин, по който тази липса може да се компенсира е образователната система”.
Гражданското образование “като хоризонтален въпрос, а не като конкретен час”, е начинът по който ценности наистина могат да бъдат възпитавани чрез образователната система”, допълни той.
Според изследването по-високообразованите и живеещите в градовете са, в много по-голям процент, склонни да отстояват демокрацията и правата си.
“Демокрацията в България е концентрирана в определени групи. Включително сред симпатизантите на определени политически сили. Фактът, че имаме политически сили, които разчитат на господаватели, които не споделят, че демокрацията е най-добра форма за управление на България, е притеснителен и създава рискове за стабилността на демокрацията”.
Относно създаването на комисия в НС, която да проверява дейността на Сорос в България, Стойчев коментира.
“Множеството български граждани, около 53%, не смятат, че правата им са защитени. Подобно решение не изпраща добър сигнал, защото показва, че на практика без реални основания и аргументи, по един абсолютно произволен начин, парламентът може да бъде превърнат в инструмент за преследване на хора.
Винаги, когато една власт започне да се авторитаризира. тя започва да атакува гражданските организации. Те може би са първата, но никога не са последните на опашката, които биват атакувани. След това се атакува свободният бизнес, атакуват се медиите, атакуват се образователните институции, висшите училища, докато държавата бъде подчинена на волята на един човек.
