ВЛАДИСЛАВ АПОСТОЛОВ
И вие ли презирате професионалните интелектуалци? От ония рутинни търговци на сложни думи за прости хора? Говорим си за мислителите на каишка, с много написани книги, но много малко достойнство. От тези, които ти казват твърдо – „Ето, това са моите ценности и позиции и ако не ти харесват…. е, тогава имам и други“.
Особено ако плащаш, особено ако имаш едър бизнес или партия с излишни пари за професорко обслужване. С други думи – пълно обслужване. По избори не се купуват само махалите, пазаруват се и интелектуалците. Те освен, че се пазаруват се и пазарят. „Бате, бате, дай някоя хилядярка да ти правя пиара, да ти пиша програмата, да говоря добре за теб в сутрешния блок и Панорамата…“
Знаете за какви и кои когнитивни колоси говорим. Интелектуалец е първото им име. Интелектуалец Иванов, винаги готов да обслужи наратив. На тях им да дай „да лидират наратива“. Интелектуалецът обича чуждицата почти колкото парицата. Ще защитава със сложни думи и купешки фрази най-простите мутри или най-вредните политически моди. Само да му сипеш. И от течното и от сухото.
Та, идиоти ли са те, или са идиоти всички, които им се връзват и купуват от тяхното змийско масло, за да се чувстват по-умни. За по-красиви не знаем. Там други процедури помагат.
Но българският интелектуалец е евтина имитация на световния интелектуалец. А тези дни колективният глобален интелектуалец има сериозни проблеми, изглежда особено зле, един такъв разобличен и почти смирен. Една скорошна история илюстрира разпадането на фасадата на големия човек на идеите и мастодонт на мисълта.
Малкълм Гладуел е от онези професионални интелектуалци, които като отвориш речника на тази дума и им виждаш физиономията. Представете си амалгама от всеки нагъл, надменен и в крайна сметка непотребен български писач, говорител и експерт, който винаги плещи префърцунено и убедено сякаш знае повече от вас, но всъщност дори чистачката на входа е по-информирана за базови факти от реалността.
Представете си международен Букър, но вече междупланетарен. Ако българският евтин интелектуалец е предпоследната инстанция, Малкъл е последната. Гладуел, който гладен и жаден няма да остане. Цитират го в Ню Йорк Таймс и Вашингтон Поуст, приемат го като наднационално съкровище на правилното мнение.
Е, наскоро този световноизвестен, световнопризнат, издаван и в България мега-гига-хипер-турбо-топ-интелекчуъл призна, че е лъгал публично в защита на транс-идеологията и мъжете в женските спортова, защото го било страх да каже каквото мисли. Сега вече не го е страх, сега културният климат се промени и все повече хора осъзнаха каква чудовищна, анти-научна и анти-човешка лъжа се продаваше и се задължаваше да бъде гълтана от обществото.
Включително и от българските големи медии, тези медузообразни слуги но световния дневен ред. И сега, когато стана по-безопасно да кажеш истината, която човечеството знаеше от хилядолетия и за картко забрави в периода горе-долу 2013-2023, сега световният интелектуалец си призна.
Авторът на бестселъри каза , че по време на конференция на спортна тематика преди време е излъгал, че вярва на джендър теорията за мъжете в женския спорт. Малкълм казва, че е бил минал пикът на транс идеологията. „Ако дискусията се състоеше днес почти всички в стаята щяхме да сме съгласни, че транс атлетите нямат място в женсите категории. Не мисля, че изобщо може да става вече въпрос за това“, казва топ световния интелектуалец с огромно влияние сред елитите – от политически и медийни, до културни.
Пак по-добре от нищо. Ето какво изрече междугалактическия Букър Гладуел още: „Причината да се срамувам от моето представяне тогава беше, че споделих чужда позиция на 100 процента. Бях уплашен да кажа каквото и да е било по въпроса.
Но сега казвам, че транс движението не иска да бъде прието и да има място на масата. Не не искат уважение и достойнство. Те изискват да няма никой, който дори да постави въпроса за значителните физически и психологически предимства, които имат в спорта и никой да не поставя въпроса, че те винаги ще печелят състезанията.
Браво, господин Гладуел, браво мистър глобален интелекчуъл. По-добре късно, отколкото никога.
Доста репутации, кариери и животи бяха унищожени в името на лъжите, които и вие сте защитавал, знаейки много добре, че са откровени небилавици, но какво да се прави. Много жени в спорта пострадаха и бяха изложени на свиреп риск, включително за живота си, но хей, нима сме очаквали световен интелектуалец да каже нещо срещу доминиращите догми, да оспори прогреса.
Все едно да оспори и да застраши демокрацията, нали. Немислимо. Гладуел признава, че аргументът никога не е бил просто спортен. Той е политически и културен.
Културните ветрове се смениха, казва още той. Мисля, че в ретроспекция ще гледаме на ковид периода като време на дълбока културна дестабилизация. Мисля, че всички полудяхме. Не всичкси, господин световен интелектуалец, цитиран от Ню Йорк таймс. Вие полудяхте и искахте нас да подлудите. И дадохте всичко от себе си, а и още от щедри донори.
Но сега по-умните от вас, като вас самия, се изхлузвате, защото усещате, че фасадата рухна и хората са гневни.
И ще търсят отговорност.
Но Гладуел иска да се измъкне. Той вече има … други принципи, ценности и позиции. Съжалява и се извинява.
Цялата им работа е такава. Помня преди време едно писмо, отворено, разбира се, подписано от български интелектуалци. От местните мислители. Интелектуали-локали. По принцип патетичните упражнения по морално и медийно самозадоволяване на интернационалните либерални интелектуалци придобиват още по-фарсов характер, когато получат своя неизбежен роден римейк.
А тукашният франчайз от веригата за бързо хранене от грантове притежава всички недостатъци на провинциализма, който толкова презира.
Една тъпа идея може да звучи отблъскващо в устата е есето на западноевропейски професор, но преведена за местна употреба от български преподавател по културна антропология, тя е просто мръсен виц. Такова беше писмото на българските интелектуалци в защита на либералните ценности в Европа преди време. „525 професори, учители, хора на изкуството, учени, журналисти“ и, разбира се, „граждани, обединени от ценностите на либералната демокрация и защитата на човешките права“.
Те плашеха с „краен национализъм, очертаващ нови фронтови линии“. Пишеха, че „се атакуват неправителствени организации, преподаватели, журналисти, правозащитници и представители на гражданското общество“.„Подкопава се доверието в авторитети и в основни източници на информация. Общественото пространство се залива с дезинформационни кампании до степен на пълна дезориентация и масови истерии.“
Ето това се нарича психологическа проекция. Те заливат обществото с откровени лъжи, както стана ясно от признанието на световния интелектуалец и автор на бестселъри Малкълм Гладуел.
Лъжат, за да паснат на правилната линия и после чакат новата правилна линия, за да се нагодят и към нея. Масовите истерии, за които цвърчат родните интелекчуълс са тяхно производство. Ило по-скоро те са брокери на световните масови истерии за местна употреба.
На практика – интелектуалецът ти бърка в джоба, взима портфейла и парите, а после звъни в полицията и медиите, да се оплаче, че си го ограбил. Спъва те на улицата и сам после пада на земята, като симулант за дузпа. Бият ме, бият ме, пищи периодично човекът на идеите. Идеи за идиоти. Лъже, маже и после казва – ама аз бях притиснат от обстоятелствата. До следващия път. Малкъл Гладуел разкри схемата.
