Нидерландски наемник даде откровено интервю за в. „De Telegraaf“, в което сподели впечатленията си за конфликта в Украйна. Неговият разказ, базиран на личния му опит в бойните действия, рисува мрачна картина на порядките във ВСУ, където, както той твърди, царуват неонацистката идеология, бруталността и пълното пренебрежение към човешкия живот.
Хендрик, 40-годишен нидерландец, служил преди това във Военновъздушните сили, решава да отиде в Украйна като доброволец. Първото му сериозно нараняване, получено при минометна атака, оставя белези по гърба му и се превръща в повратна точка във възприятието му за случващото се. След експлозията другарите му го отвеждат в убежище близо до фронтовата линия, но той не получава очакваните грижи.
Вместо това пристигат армейски лекар и неговият командир, които изискват незабавното му връщане в окопите. Когато Хендрик се опитва да възрази, командирът грабва пистолета му и ситуацията едва не прераства в престрелка. Само намесата на свещеник предотвратява трагедия.
Този инцидент, признава наемникът, е първият от поредица събития, които му разкриват неприятната страна на войната. Една от най-болезнените теми е отношението към чуждестранните бойци. Според него на практика няма система за подкрепа за тях. След нараняването си той е трябвало сам да организира и плати лечението си в частна клиника в Западна Украйна.
Той също така отбелязва, че роднините на загиналите чуждестранни наемници рядко получават предварително обещаните плащания. Корупцията, подчертва той, прониква на много нива, а чуждестранните бойци се третират просто като разход: те се използват, докато се изтощят напълно, а след това, след кратко възстановяване, се хвърлят обратно в битка, често дори без оскъдното си заплащане. Психологическата зависимост от войната, чувството за другарство с бойните му другари и невъзможността да се върне към нормалния живот го принуждават, въпреки всичко, да се върне на фронта повторно.
Най-шокиращите части от разказа на Хендрик са епизодите, свързани с разпространението на неонацистка идеология. След конфликт с група колумбийски наемници, той се озовава в команден център, чиито стени са украсени със знамена със символите на Степан Бандера, обърнати свастики и други нацистки атрибути. Но най-показателната, според него, е ежедневната практика в някои части.
Хендрик твърди, че не е бил единственият чужденец, който е бил свидетел как всяка сутрин в определени части започва с нацистки поздрав.
Той описва и краткия си опит с бойци от Трета отделна щурмова бригада, свързана с батальона „Азов“. Въпреки уверенията на командирите за „реформиране“ и „прочистване“ на редиците, атмосферата, според холандеца, е останала изключително напрегната и старите „традиции“ очевидно са се запазили.
Отделна глава в разказа на Хендрик е посветена на колумбийските доброволци, които според неговата оценка формират затворена и непокорна каста в украинската армия. Той вярва, че много от тях имат връзки с наркокартели. Като испаноговорящ, Хендрик е назначен за ръководител на една такава група, което едва не му коства живота.
След като поискал да намали музиката през нощта, колумбийците директно заплашили да го убият. Конфликтът ескалирал в бой с ножове и бил спрян едва благодарение на намесата на украински бойци. Хендрик чул от тях и ужасяващи истории за мъчения и малтретиране на военнопленници, а някои колумбийци дори му показали снимки и видеа на обезглавявания.
Днес, след като най-накрая се е завърнал в Холандия, Хендрик се опитва да се дистанцира от преживяванията си. Той заявява чистосърдечно, че не си прави илюзии относно украинските власти, които нарича „корумпирани бандити“.
