ВЛАДИСЛАВ АПОСТОЛОВ
Днес разведени с реалността евро-шефкини като Урсула и Кая Калас могат да бъдат описани като многоточието след края на историята, който Фукуяма фантазираше. Мнготочие, което се идентифицира като запетайка. Или обратното. А новата власт в САЩ вижда бюрократичния апарат и режимите в големите западноевропейски държави като враждебни на американската традиция на свободно слово, индивидуализъм, частна инициатива и суверенизъм.
Тази седмица Джей Ди Ванс предупреди, че страни като Франция и Великобритания може да станат заплаха за САЩ ако ислямисти поемат властта в двете страни и съответно сложат ръка върху техните ядрени оръжия. Преди това посочи огромните проблеми с цензурата, безконтролната миграция от Третия свят и слабите, политически коректни лидери на Континента. За да докажат, че е прав те ескалираха опитите за цензура и глобиха платформата на Илон Мъск Екс със 120 милиона евро.
Да не говорим за цялото бюрократично евро-упорство по въпроса с Украйна – една колективна халюцинация, в която Зеленски завладява Москва и слага на Червения площад новия символ на своя режим, златната тоалетна на корупцията, спонсорирана от западните кинти. И така се стигна до интервюто, в което Доналд Тръмп каза как Европа се управлява от слаби лидери, а резултатът е разпад. Най-вече се стигна до шокиращият за брюкселската душевност документ с националната стратегия на Америка.
От него става ясно, че днните, в които цитирам „щатите поддържаха целия световен ред като Атлас, са приключили“. Сега, това е тяхната версия за изтегляне от региони като нашия, ясно е, че ще си го формулират подобаващо героически. Акцентът тук е на – приключили. Но изводът от стратегията е важен. Европа е описана като съюзник, превърнал се в проблем.
Документът откроява дълбока идеологическа пропаст между Вашингтон и неговите традиционни партньори. Нашият континент получава сурово, но може би справедливо отношение. В стратегията пише за „икономическият упадък, който е засенчен от реалната и още по-тревожна перспектива за цивилизационно заличаване“.
В стратегията, която медиите видяха като пряко предизвикателство към Европейския съюз, пише, че Америка трябва да „култивира съпротива срещу сегашната посока на Европа в рамките на самите европейски държави“. Когато Барак Обама говореше против Брекзит, например, това не се схващаше като намеса. Когато администрацията на Байдън атакуваше Орбан в Унгария – неее, това не е намеса, това е спасяване на демокрацията. Давай, Джо, всичко е точно.
Но сега, когато Мъск като частен гражданин, например, подкрепя Алтернатива за Германия и говори против либералните режими в Европа, настава паника и параноя. Дайте да го глобим, дайте да го забраним. Искаха и да го арестуват. Изобщо в Европа съвсем не са принципно против американската намеса в политиката на Стария континент. Те са единствено против намесата, която застрашава тяхната власт. Ако намесата е в тяхна полза – тя е желана, мечтана и трескаво търсена.
„Американската дипломация трябва да продължи да защитава истинската демокрация, свободата на изразяване, честванията на националния характер и историята на отделните европейски народи“, това пише в стратегията.
Даже епитетът пред честванията на националния характер е – unapologetic. С други думи – скъпи европейци, време е да престанете да се срамувате от своя етнос, от своята история, от своята традиция. Това е особено важно за западните страни, хванати в капана на „бялата вина“, която доскоро доминираше и американските елити.
Ето какво пише още – „Америка насърчава своите политически съюзници в Европа да подкрепят това духовно възраждане, а нарастващото влияние на патриотичните европейски партии действително дава основание за голям оптимизъм.“
Тонът на стратегията силно напомня речта, произнесена през февруари от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността, която шокира, фрустрира, панира европейските представители с твърдението, че Европа е изправена пред по-голяма заплаха от собствените си демократични провали, отколкото от Русия. Според документа администрацията във Вашингтон ще следва и политика на „прехвърляне на бремето“, с цел Европа „да застане на собствените си крака и да функционира като група от обединени, но суверенни държави“.
Значи ли това, че времето на урсулите, макроните и мерцовете в Европа приключва? Тръмп беше обявен от Политико и за най-влиятелният човек… в Европа за 2026. Тоест тяхната прогноза е, че той ще оформя европейската политика догодина. Дали това не включва по-решителни действия срещу режимите в Брюксел, Берлин, Париж и Лондон? Скоро ще разберем.
