Само преди дни, на 15 декември, Европейският съюз (или по-точно Съветът на ЕС) наложи санкции на пенсионирания полковник от швейцарската армия и бивш съветник на НАТО Жак Бо. Досещате се – заради “проруска пропаганда и разпространяване на конспиративни теории”.
Поредното тоталитарно безумие и удар по личните свободи, което бе съобщено от традиционните медии под формата на официално комюнике, без много, много подробности. Новината бе отразена подобаващо единствено в социалните мрежи.
Жак Бо е един от най-издържаните анализатори за украинския конфликт (написал е и няколко книги по въпроса), безспорен ерудит, редовен коментатор по френските телевизия и радио. Каква е вината му? Ами от самото начало на конфликта казва простата истина, че Украйна няма как да спечели, като методично разобличава дезинформацията на големите медии.
“Факт е, че никога не използвам руски материали за книгите си, а единствено украинска и западна информация. Постоянно отказвам покани от руски медии, но въпреки това съм „руски пропагандист“! Работата ми не е да казвам кой е добър и кой е лош, а как медиите изкривяват реалностите. Исках да покажа, че и без руска информация конфликтът може да бъде по-добре разбран. Начинът, по който разбирате една криза, определя начина за нейното разрешаване”, коментира Жак Бо
И не, не си помисляйте, че тази санкция е някаква проформа работа. Нещата са повече от зловещи. Всичките авоари на Бо са замразени, пенсията му е спряна, наложена му е забрана за пътуване в целия Съюз. Полковникът е швейцарски гражданин, живее в Белгия, но издава книгите си във Франция (откъдето идват основно доходите му), но това са само подробности.
Споделяме какво казва по въпроса Натали Ямб, швейцарка от камерунски произход, която преди няколко месеца бе застигната от подобна съдба. “В началото подцених ситуацията, но усмивката ми бързо се изпари. Кредитните ми карти и онлайн акаунти бяха блокирани или затворени. Не мога да плащам за храна, лекарства, сметки, нито да купя самолетен билет. Не мога да се прибера в Швейцария, санкциите ми забраняват да летя над европейска територия. Социално-икономическата смъртна присъда, заличаването като гражданин – това е тероризъм. Изпращат сигнал към всеки, който се изкушава да мисли и действа като мен. Не си мислете, че няма да ви застигне”, обяснява Ямб – също обвинена, че работела в услуга на Москва.
Pour tous ceux qui veulent savoir ce que ça signifie être placé sous sanctions de l’Union européenne et quels seront les impacts pour Jacques Baud ou Xavier Moreau, je partage d’expérience, puisque je suis la première suissesse sanctionnée (depuis le 26 juin 2025).
— Nathalie Yamb (@Nath_Yamb) December 16, 2025
Pour Xavier,… pic.twitter.com/nzooxL0WsS
Малко разяснение – санкциите на ЕС не са част от съдебната власт. Те са наказания, идващи директно от изпълнителната власт (службата на Кая Калас е отговорна за тяхното съставяне и предлагане). Санкции срещу лица, които никога не са били признати за виновни от нито един съд, не би трябвало да са възможни. Неизбраните от никого технократи в Брюксел обаче не се свенят да използват похвати, зловещо наподобяващи процеса, по който „несъгласието“ е било наказвано в СССР.
Според решението на Съвета 70-годишният Бо е “действал” като канал за информационно влияние в полза на Русия и е подкопавал стабилността и сигурността на Украйна чрез манипулиране на информация. В мотивите се посочва, че той е редовен гост в проруски телевизионни и радиопредавания и е разпространявал твърдения, според които Украйна сама е предизвикала руската военна инвазия с цел да се присъедини към НАТО.
Звучи познато…Ето за сравнение какво се казва в член 70 от наказателния кодекс на СССР, който касае антисъветската агитация и пропаганда. Това е една от ключовите разпоредби, използвана за репресии срещу дисиденти, журналисти и обикновени граждани, поставяйки акцент върху защитата на идеологията и властта, а не върху конкретни престъпления.
“Агитация или пропаганда, насочени към подкопаване или отслабване на съветската власт или извършване на особено опасни престъпления, разпространението на клеветнически измислици, очернящи съветския държавен и обществен строй, както и разпространението, производството или съхраняването на литература със същото съдържание за същите цели, се наказват с лишаване от свобода за срок от шест месеца до седем години или заточение за срок от две до пет години”.
Въпросната разпоредба дълги години е сочена с пръст и критикувана от тогавашния “демократичен” Запад като нагледен пример за това, как в Съветския съюз е потъпквана свободата на словото, която е “фундаментално човешко право”.
Или както се казва дословно в член 10 от Европейската конвенция за правата на човека: “Всеки има право на свобода на изразяване. Това право включва свободата да се отстояват мнения и да се получава и разпространява информация и идеи без намеса на публичната власт и независимо от границите”. Нищо че още в следващата алинея е допълнено, че тази свобода не е абсолютна и може да бъде ограничена от закона, за постигането на демократичните цели…
