ВЛАДИСЛАВ АПОСТОЛОВ
Като гледа последните европейски и български събития, човек се сеща за онази реплика на бай Тодор Живков в края на 80-те и сътоветно в края на тогавашния разпадащ се режим. „СолиализЪма е едно недоносче“, каза другаря Живков след цял живот, уж посветен на каузата на социализЪма и десетилетия управление на социалистическа държава.
Тук акцентът пада на Ъ-то. СоциализЪмът.
Сега в зависимост от вашата принзипна нагласа оптимизЪмъ или песимизЪмъ припомнят друга фраза – затова как историята се повтаря като фарс. Тук обаче питаме – ако вече е било фарс като какво ще се повтори. Ултра-фарс, мега-фарс, мета-фарс, фантастик-фарс или пост-фарс за периода на пост-истината. И как ще се случи повторението на историята – тогава 45 години стигаха и червените елити станаха сини. Знам, че някой веднага мислено ме поправя и добавя – и свини, и свини.
Така е. Освиниха се сините, тези синове на червените. А сега, сега кой ще каже, че 36 години демокрация стигат, 19 от тях – в Европейския съюз.
Да не го кажат първи най-шумните днешни демократоиди и гражданюги. Или пак да не излезе скоро един Бойко Борисов на дувара или пред мисирките и да рече – ЕвроатлантизЪма е едно недоносче. Чиста работа. И все едно, че нищо не е било. Все пак Борисов, освен, че е охранявал Тодор Живков често е сравняван с него. Българската политика по оста Правец-Банкя е нещо фамозно, което само един Федерико Фелини би уловил в някоя от своите пищни гротески.
Чакаме скоро някой да изкрещи 36 години стигат – времето беше наше, но парите и властта – техни. Всяка пора от българското политическо тяло сякаш излъчва изчерпване. Не можем бе хора, а вече и вие не можете, хленчат редуващи се управляващи, докато бършат сълзите си с банкноти като Уди Харелсън в онзи забавен зомби филм Зомбиленд.
Всъщност – това е друго подходящо наименование за родния държавнически апарат – Зомбиленд.
И по повод навлизането в тази сравнително зряла възраст на българската Демокрация се оказа, че българите като цяло не смятат, че това изобщо Е демокрация.
Поне според скорошно социологическо проучване. Общо 81,2% от анкетираните не са съгласни, че демокрацията в България е истинска. В нея вярват 14,6% в това изследване, а има и малък дял колебаещи се. Най-убедени, че демокрацията е фалшива са най-възрастните. В същото проучване 57,6% от анкетираните не мислят, че у нас има и действаща пазарна икономика, а 35% смятат, че си я има и си действа. Младите най-много вярват в наличието на пазарна икономика, което може би е добре. Може би…
За 78,2% от анкетираните преходът все още продължава. Само малко на 15 процента са съгласни с твърдението, че той е приключил. А 60,2% смятат, че Държавна сигурност продължава да управлява политическите процеси в България, За 22% това вече е не така, а 17,8% посочват, че не могат да определят. Дяловете на колебание тук са най-високи при най-младите.
Тоест – объркани са.
Но ако това социологическо проучване изобщо е някакъв показател за посоката на настроенията и за състоянието на българкия обществен климат, ситуацията е сериозна. Българинът е разочарован от демокрацията. Но тук някой може да контрира и да рече – ами, то демокрацията се разочарова от българина.
И си тръгна преди още наистина да се е настанила. Ако изобщо някога е имала такова намерение. Другият проблем е пълзящото разочарование от развитието на Европейския съюз. От самоунищожителните енергийни, икономически, социални, културни и мигрантски политики.
От разрастването на бюрократичния организъм като колосален кърлеж, който смуче кръв и суверенитет от държавите-членки. От решенията на Европейската централна банка, която бележи рекордни загуби, под вещер, ъъъ, под вещото ръководство на Кристин Лагард, призната за виновна преди години за финансова небрженост в афера за стотици милиони във Франция.
От всичко това българинът е разочарован и като му кажеш – абе, ти какво си очаквал и той припомня пропагандната еуфория на медии и политици. Обещаваха златен дъжд, а накрая стана жълт сняг. И се очаква балъците да го ядат. Всъщност дори най-либералните и евроатлантически информационни точки понякога бяха принуждавани от обстоятелствата да казват истината.
Още преди години дори българското Дойче веле публикува материала за по-лошото качество на храните за Източна Европа.
„По-малко месо в колбасите, по-малко какао в шоколада, по-малко белтъчини в млечните продукти: тестове доказаха, че храните, изнасяни в Източна Европа, са с много по-лошо качество от стоките, продавани на западния пазар.“ Така пишеше тогава. А тогава цените дори не бяха равни и по-високи от тези в Западна Европа, както е сега. Но всеки, който е сравнявал сходен продукт от голяма верига в България и същата верига в една Италия, например – е осъзнал какво се случва.
И това подкопава доверието. Хуморът на социализЪма идваше с велики комедийни реплики като – „Мен ще ме цакат с топла бира“.
Е, бирата вече е крафт, но сиренето е фалшиво. Имитиращ продукт. Самата демокрация може да бъде определена като имитиращ продукт. Соева демокрация. И като говорим за абсурди. Обърнете внимание на невероятния подбор на думи в скорошен материал на праведния евроатлантически орган Капитал.
Заглавието е „Енергетиката на Европа е готова за зимата, ако е топла“
В това словесно смути се събира пълната палитра на модерния бюрократичен абсурд, превърнал великия континент във васална периферия. Готови сме ако е топло. А ако не е. Да очакваме ли скоро медии като Капитал да напишат заглавие тип – Украйна щеше да спечели войната, ако не я губеше.
ЕС щеше да води в технологиите на САЩ и Китай, ако не изоставаше. Европейската централна банка нямаше да е на загула, ако всичко беше различно. Половете щяха да са 75, ако не бяха два. Това е алгоритъмът на организираното слабоумие.
Това е резултатът от процеса на ферментация на евроатлантическия абсурд. Дългогодишните експерименти дават своя резултат. Резултат-разпад. И ето го реалното подзаглавие на материала на Капитал за енегрийното състояние на съюза: „Континентът е много по-подготвен от енергийна гледна точка спрямо миналата година, но по-сурово време може да постави системата под изпитание“.
С други думи се връщаме в домодерните времена и се молим за благоприятно време. Нещо жертвоприношения няма ли да има. Няма ли бюрократите и техните медийни слуги да правят икономическа и климатична прогноза като гадаят по вътрешностите на овца или коза, като в племенния строй Или да заведат някоя девица до вулкана, за да умилостивят боговете.
Но като се замислите – това е есенцията на модерната европейска и съответно българска политика. Маркетинг и пожелателното мислене. Готови сме като рекламния слоган. И после – но само ако е топло – като пожелателното мислене. Помним и Меркел към мигрантите от Третия свят – основно млади мъже от драстично различни култури. Елате, ще се справим, каза мути Меркел.
Дойдоха и не се справихте. Само плюшените мечета на полезните идиоти в Европа останаха като символ на техния неистов наивитет. А резултатите от тези решения са урок, който урсулите и тукашните слуги на бюрократичния апарат явно няма как да научат, ако не им бъде преподаден по трудния начин.
