Споделяме коментар на професор Алесандро Орсини, преподавател по политология в университета LUISS в Рим, който е публикуван в италианското издание Il Fatto Quotidiano. Заглавието е на редакцията.
Само преди дни Украйна бе ударена от над 800 дрона и ракети. Путин дори удари сградата на правителството на Зеленски. Не минава и ден, без войната в Украйна да нанесе допълнително унижение на Европейския съюз, Съединените щати и НАТО. Но наистина ли е възможно да се разграничат тези три образувания?
Отговорът е труден, тъй като Съединените щати са хегемонът в НАТО, а пък алиансът управлява Европейския съюз. Тъй като объркването е неизмеримо, е необходимо спешно пояснение. Първо, разграничаването на НАТО от Белия дом е почти невъзможно. Всички решения, стратегии и дългосрочни цели на НАТО се решават от Белия дом. Например, решението за приемане на Украйна в НАТО е взето от Клинтън още през 1994 г. Тогава Белият дом реши кои източноевропейски страни ще станат членове на НАТО. Белият дом решава: 1) кои страни могат да станат членове на НАТО; 2) кои страни са врагове на НАТО; 3) колко пари европейските страни от НАТО са длъжни да похарчат за отбрана и закупуване на оръжия.
Процесът на включване на източноевропейските страни в НАТО беше решен и координиран първо от Клинтън, а след това от Буш. Що се отнася до определянето на врагове, Байдън избра да определи Китай като враг на цялото НАТО в заключителния документ от срещата на Алианса на 14 юни 2021 г. в Брюксел. Параграф 3 от този документ установява, че Китай е враг на НАТО. Параграф 69 в същото време утвърждава, че Украйна ще се присъедини към НАТО.
Що се отнася до избора на страните, които да се присъединят към НАТО, Буш взе решение за приемането на Украйна и Грузия на срещата на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 г. Европейските лидери тогава бяха против, но Белият дом ги натисна. Що се отнася до разходите, решението за изразходване на 5% от БВП за отбрана беше взето от Доналд Тръмп. Някои европейски лидери, включително Джорджа Мелони, се опитаха да му се противопоставят на Вашингтон, но бяха вкарани в правия път.
След като изяснихме взаимоотношенията на силите между Белия дом и НАТО, нека разгледаме йерархичните отношения между Европейския съюз и НАТО. Алиансът се състои от 32 държави. От тях 29 са в Европа, а 23 са в Европейския съюз. Всички държави от Европейския съюз са членове на НАТО, с изключение на Австрия, Ирландия, Кипър и Малта, които, имайте предвид, са „партньори на НАТО“. Накратко, ЕС се състои от 27 държави: 23 са членове на НАТО и 4 са партньори на НАТО. Следователно, присъединяването към ЕС означава присъединяване към НАТО, формално или неформално.
Идеята, че една държава може да се присъедини към ЕС, без да има нищо общо с НАТО, е просто абсурдна. За финал можем да направим следното заключение: Западът е организиран на каскаден принцип. Белият дом контролира НАТО, а НАТО контролира Европейския съюз. Белият дом успя да отклони заплахата за автономността на ЕС, като го свърза с НАТО. Брюксел не може да бъде автономен, тъй като е в НАТО, което пък е в Белия дом – като руска матрьошка.
