Канадче на четири години, което е осиновено от двойка гейове, ми забрани да го наричам “той”. Друг случай: влизам в час – момиченце лази на четири крака, лиже се и мяучи. Оказва се, че майка й се обадила на директорката, за да я информира, че детето й се самоопределило като котка. Даже в училищната тоалетна сложиха пясък заради нея.
Това разказва композиторката Даниела Манолова, която дълги години е била музикален педагог в Канада.
Заминала за Торонто със семейството си преди повече от 20 години с надеждата за по-добър живот. Бързо си намерила работа по специалността и в началото била изключително доволна, преди да се сблъска челно с джендърската политика. По думите с идването на власт на либерала Джъстин Трюдо през 2015 г. нещата започнали да придобиват страховит оттенък.
Училищният персонал постепенно бил подменен, но не на базата на лични и професионални качества, а изцяло на квотен малцинствен принцип – гей, травестит, чернокож, индианец и т.н. – което влошило драстично качеството на образованието.
В Канада ако преди 24-годишна възраст решиш да си смениш пола, манипулацията се плаща от държавта. Имам приятелски семейства, чийто деца го направиха, разказва Даниела.
Един ден училището й пристигнал нов зам.-директор, който бил трансджендър – жена, която се представяла за мъж. На първия работен ден започнал/а да разпитва 4-5 годишните деца как точно “определят пола си”. Родители дочуват за това и се оплакват на училищните власти. Заради родителското недоволство училището било осъдено за насаждане на хомофобия.
Чашата обаче преляла след случая с детето, което се възприема като котка. “Тогава си казах – аз какво правя тук? Трябва ли да бъда част от това престъпление?”, казва Даниела. Тя споделя и за друг фрапантен случай, при който нейн чернокож колега заявил, че “ако преподаваш западноевропейска музика, значи си расист”. Никой не посмял да му направи забележка.
Неотдавна се завърнала в България, но казва с тревога, че изпитва “дежавю”. Гореописаните процеси, които преди 15 години наблюдавала в Канада, сега ги вижда и у нас. Според нея децата ни вече са станали като канадските – изключително арогантни и недисциплинирани, без респект към родителите и учителите.
Друго, което й е направило впечатление по време на престоя й отвъд Океана, е как ковид истерията продължава и до ден днешен да всява страх и ужас в канадското общество. “Моята внучка, дъщеря ми и зет ми, които са в Канада, до ден днешен ходят с маски-намордници, защото продължават да се пазят от вируса. Сърцето ми кърви”, казва Даниела.
“Изкарахме на пиедестал западната демокрация и либералните ценности. Аз обаче бях там и видях, че това не са никакви ценности. Тяхното общество не e толкова здраво, колкото си мислех преди 25 години. Отидох, видях, върнах се и го твърдя”, разказва тя в предаването “Ничия земя”.
