И без това хриптяща, гърчеща и агонизираща в постмодерния си танц, Франция успя да добави още един пирует в предсмъртната си хореография.
Лувъра се оказа “посетен” от апаши посред бял ден, в работно време. Както цял свят разбра, бяха задигнати безценни бижута (все пак оценени на близо 90 милиона евро) за няколко минути чрез дързък грабеж, който отново постави Франция на заслуженото й място напоследък: държава, първа сред равни – просто отзад напред.
Това, което широката публика може би не знае, е че първата жена-директор на Лувъра, Лоранс де Кар, миналата година назначава Доминик Буфин за началник на охраната на Лувъра. Доминик е първата в историята жена-началник на музейната охрана.
Разбира се, човек без да иска може да помисли, че тук става дума за конкурси тежки и мъчни: че Доминик е трябвало да представи сериозна, адекватна стратегия за охрана на най-посещавания музей в света; че може да обучи подопечните си как да реагират в случай на обир. Че има представа какво й е поверено.
Трябва, обаче, да се върнем в европейската реалност на 2025 и да отчетем контекста на феномена “равенство между половете на пазара на труда”. От десетилетия се опитват да ни обяснят, че всички са „равни“ във „всичко“, а практическото проявление на този феномен резултира в толкова много некомпетентни парашутисти във всяка сфера на обществения и частния сектор, че всеки себеуважаващ се член на ДС би се засрамил от „бройките“ на ЕС.
Илюзията за Франция като правова, модерна и успешна държава, отдавна я няма. През едно съдрано и омърсено було прозира всъщност истинското лице на съвременна Европа, която в продължение на 200 години и две световни войни успя да опази накитите, само и само да бъдат похитени от шепа сладури (въоръжени с дрелки и флексове) на втората година от назначаването на първата в историята на Лувъра жена-пазвантин.
Черешката на пастата („нека ядат пасти“) са последните слухове, че един от задържаните за обира е арестуван на летището, опитвайки се да се качи на полет до Алжир.
Като стана дума за Мария Антоанета (която най-вероятно не е изрекла крилатата фраза за пастите), нека си припомним и Аферата с Диамантената Огърлица. Тази драма се разиграва през 1785 г. и става един от най-звучните скандали във Франция: една измамница убеждава наивен кардинал, че кралица Мария Антоанета тайно иска да купи скъпа диамантена огърлица.
В крайна сметка огърлицата е открадната, а когато измамата се разкрива, кралицата е заклеймена сред народа като разточителна и лукава личност. Макар да е невинна, народът все пак вижда в нея символ на разпуснатия и алчен двор. Скандалът унижава монархията, подкопава доверието кралския двор и почвата за Френската революция е обилно наторена.
Историята, изглежда, отново се повтаря. Новата революция чука на вратата. Пардон – на прозореца. Чука на прозореца на Лувъра. С флекс и бормашина.
