Историята може да бъде разглеждана единствено в огледалото за обратно виждане. Същото важи и когато се опитваме да разберем ретроспективно дали даден политически лидер е направил стратегически ход, с който е помогнал на страната си, или с подвита опашка се е присъединявал в общия хор на дупедавците, мислещи единствено за обогатяването си.
Сега изглежда, че унгарският премиер Виктор Орбан е направил първото, когато преди години предупреди, че действията на Джордж Сорос повдигат много въпросителни. Въпреки че през 2015 г. Русия беше първата страна, която нарочи два клона на мрежата на Сорос (Фондация „Отворено общество“ и Фондация „Помощ за Отворено общество“) за „нежелани“ организации, като на практика забрани дейността и грантовете им в Русия, Унгария на Орбан и други скоро последваха примера ѝ.
През 2018 г., след първата вълна от нелегална имиграция в Европа, Унгария прие т.нар. “анти-Сорос” закон, който умишлено бе разтълкуван погрешно от Европейския съюз. Вместо да разгледа внимателно опасенията на Орбан или поне да проучи внимателно паричните потоци на неправителствените организации, подкрепящи имигрантите, ЕС с двойно по-голяма ярост продължи с очернянето на унгарския премиер. Будапеща дори официално заговори за брюкселски “антиунгаризъм”.
Матрицата тук е по-голяма от Унгария и можем само да се чудим: седем години по-късно, дали ЕС все още ще твърди, че Законът “анти-Сорос” – предназначен да ограничи имиграцията и дейността на НПО-тата, подкрепящи масовата незаконна миграция – нарушава правото на ЕС? Или, четейки ежедневните новини за безбройните сексуални посегателства над жени и момичета в цяла Европа, дали ЕС сега ще твърди, че липсата на общоевропейски закон “анти-Сорос“ нарушава правата на човека и правата на жените? Последният сценарий, за съжаление, трябва да бъде оставен в сферата на фантазията.
Въпросът остава: грешеше ли Орбан за Сорос, разпространяваше ли дясна пропаганда, или беше абсолютно прав? Както се казва в поговорката, за да стигнеш до истината, следвай парите. И ако го направим, заключението е ясно: Орбан беше прав – Сорос финансира безброй организации, подкопаващи националния суверенитет. Дестабилизиращите Европа удари идват от множество посоки, но споделят общи източници на финансиране: фондациите „Отворено общество“, „Рокфелер“ и „Форд“.
Пипалата на Сорос обаче са разпрострели и в САЩ. Общоизвестно е, дори от водещите медии, че “демократичните” акции срещу Доналд Тръмп „Без крале“ са били организирани от широка прогресивна коалиция, състояща се от участници като Indivisible, профсъюзи и различни организации за граждански права и граждански организации. Но основното финансиране е дошло от големи прогресивни фондации като мрежата „Отворено общество“ на Джордж Сорос.
Ето защо нито Орбан, нито Тръмп – последният поиска федералните прокурори да разследват Джордж Сорос – могат да бъдат обвинени в използването на Сорос като удобна изкупителна жертва: Паричната следа показва, че подкрепата на Сорос активно се противопоставя на суверенитета. И все пак, ето къде идва следващият слой на перверзия: същите европейски градове, които осъдиха законодателството на Орбан, станаха домакини на митинги в подкрепа на движението „Без крале“.
От Лондон до Мадрид хиляди се събраха, развявайки плакати, деклариращи „Без крале, без фашисти“ под банери, координирани от местни клонове на международната соросова мрежа. Това, което на пръв поглед беше органичен протест, всъщност беше внимателно оркестрирана политическа намеса.
Същите агенции, за които Орбан предупреждаваше – финансирани от чужбина неправителствени организации, подкрепяни от фондации движения – бяха възпроизведени в Европа под прикритието на активизъм от обикновени хора. Няма движение от обикновени хора, което да може да хармонизира логистиката на мащабните събития, от печатни плакати до синхронизирано усилване в социалните медии, което видяхме по време на маршовете „Без крале“.
Собственият наръчник на Indivisible, разпространен сред европейски партньори, включваше сценарии за скандирания, медийни теми за разговор и дори предложени хаштагове (#NoKingsInternational) – всички те можеха да се проследят до обучителни сесии, финансирани от Центъра за политика на „Отворено общество“. Моделът е ясен: влиятелни играчи финансират неправителствени организации, за да манипулират политическите системи и да дестабилизират суверенитета.
Извращението не е само в самите митинги, а в илюзията за органично несъгласие – проектиран наратив, представен като спонтанен, но щателно координиран зад кулисите. Това, което обществеността възприемаше като праведно възмущение, всъщност беше транснационална операция за влияние, облечена в дрехите на демокрацията. Всички тези развития показват, че ранните предупреждения на Орбан не са били параноя. Дестабилизиращите сили, на които той се съпротивляваше тогава, са видими в Европа днес и доказателствата, когато проследите парите, са неоспорими.
