ГЕОРГИ ДИМОВ
Реалността разкъсва воалите на украинската пиар кампания. Русия продължава да настъпва методично, което остава замаскирано от западните масови медии, чиято основна задача изглежда е разделянето на обществото на „агитки”, докато в калта продължават да гаснат човешки животи.
Покровск е на 90% под руски контрол, Купянск наполовина, остатъка е в обкръжение, както и Мирноград. Украинската и западната пропаганда с едно махване на перото ще променят важността на тези градове от „стожери“ в „стратегически безсмислени населени места“, както през изминалите години се случи с Бахмут, Авдеевка, Угледар и други.
На фона на това, ехото на разпадащият се фронт се усеща на цялата територия на Украйна. Голяма част от енергопреносната мрежа е извън строя на прага на предстоящата зима. Дори в медиите на „свободния свят“ започва все по-ясно да личи, че правителството на Зеленски е притиснато в много тесен и тъмен ъгъл. Този разбор на ситуацията кара редица експерти да очакват активизирането на т.нар. операции под фалшив флаг (False Flag Operations).
Провеждането на тези операции носи едно неприятно и недоизказано усещане у хората с критическо мислене. Ако се върнем година-две назад, можем да си припомним, че всеки път преди Зеленски да участва в някоя международна „спонсорска“ среща Русия взривява някоя язовирна стена, болница, църква, пазар или обстрелва саркофага на Чернобилската ядрена електроцентрала и т.н.
Според експертите ОФФ са операции на заблуда – акт, извършен от една страна, приписван на друга, с цел да се създаде предлог за реакция, да се мобилизира подкрепа или да се дискредитира противникът. В контекста на продължаващия конфликт в Европа темата придобива нова острота. Рискът от опортюнистични и организирани провокации е реален.
Какво представлява фалшивото знаме и защо се използва?
Целите могат да бъдат: обосноваване на ескалация, привличане на съюзници, мобилизиране на обществена подкрепа, дискредитиране на противника или разпалване на конфликт между две други сили (т.нар. „източване на кръв“/bloodletting).
Нивата варират от дребни инсценировки до ужасяващи атаки срещу цивилни. Често се търси „постигане на ефект“ без да се преминава прагът, който би предизвикал директен ответ от по-мощни противници. Запазва се т.нар. Plausible Deniability – Правдоподобното отричане – способността да се отрича знание или отговорност за дадено действие, особено незаконно или неетично, като се създава ситуация, в която липсват преки доказателства.
Исторически примери
– Операция „Лавон“ 1953 г. – Израел организира бомбени атентати в Кайро срещу американски и британски цели, за да създаде неприятности между Египет и Запада. Операцията, наречена по-късно афера Лавон, струва на израелския министър на отбраната Пинхас Лавон поста му. Израел признава отговорността за операцията (известна там като „Нещастната афера“) през 2005 година…
– Глайвицкият инцидент (1939) — операция, използвана като претекст за инвазията на Германия в Полша – Началото на Втората Световна война
– Взривовете по Северен поток (2022) — смесена оценка между саботаж и разузнавателна операция; разследванията доведоха до „публична безотговорност“. Това не е се е случвало…
Наблюдавани признаци в настоящия период:
– Информационна подготовка: кампании, които постоянно повтарят, че дадена държава ще извърши атака =- това улеснява приемането на една провокация при настъпване на събитие.
– Повишена активност около критична инфраструктура (пожари във цивилни складове, инциденти в енергийни обекти).
– Политически декларации, които „затоплят почвата“ – усилване на реториката за заплаха, което прави обществения прием на отговор по-лесен.
– Употреба на трети страни или уязвими физически/социални канали (наемни работници, симпатизанти, „сив“ флот и т.н.) за извършване на действия, които да бъдат впоследствие отричани.
Аргументът: защо в момента украинска операция би била по‑вероятна от руска:
Украйна има по-голяма нужда да консолидира подкрепа, да привлече по-активно външен ангажимент или да демонизира противника, тъй като губи позиции на бойното поле и в политически план. За Русия подобен акт в Европа носи голям риск – може да предизвика масивна ескалация от по‑мощни външни играчи. Затова руските операции предпочитат „сиви зони“ и под прага, който би довел до директна намеса.
Прецеденти и реакция: примери като Северен поток показват, че разследванията понякога остават без публични последици, което намалява риска от възмездие за страни, близки на извършителя, и така може да повишава склонността към нови провокации от страна на актьори, търсещи геополитически ефекти.
– Засилена реторика и постоянни публични предупреждения за „скорошни атаки“ – това може да е информационна подготовка.
– Неведоми пожари/саботажи по защитени обекти, особено в страни, приятелски настроени към една от страните в конфликта.
– Инциденти, които изглеждат „опортюнистични“ – настъпват в момент, когато дадена страна изпитва остри военно‑политически затруднения.
– Използване на „трети страни“ или псевдооперативни групи, за да се прикрие истинският инициатор.
Фалшивите знамена са инструмент в арсенала на хибридната и информационната война – от исторически инсценировки до съвременни операции под прага на официалната ескалация. В сегашната обстановка в Европа комбинацията от политическо напрежение, нестабилност и предишни неизяснени инциденти прави внимателния мониторинг на признаците и критичното оценяване на източниците от решаващо значение.
При настоящи условия украински опортюнистични провокации имат по‑силен мотив и по‑малък риск от международна ответна реакция, но това не отменя възможността и Русия (или трети страни) да предприемат операции с различни цели и праг на риск.
