ВЛАДИСЛАВ АПОСТОЛОВ
Оставката си е оставка. Но помните ли репликата от филма „Цар на войната“ с Никълъс Кейдж за двете трагедии в живота на човек – едната е да не получи това, което иска, а другата е да го получи. Няма да навлизаме в конспирации, но правителството падна лесно, а Бойко Борисов изглеждаше странно или по-скоро страшно облекчен. А власттта в оставка обяви, че Русия е най-голямата заплаха за страната ни.
В този смисъл следва отново да си зададем въпроса – предстои ли премиера на черната крими комедия „Сглобка 2: Завръщането“. Или по-скоро – „Забърсването“. Защото нали знаете нашите гражданообразни политунгери сменят врага. Като свърши битката с мафията започва тази с Путин.
Пеят Когато па, когато па, когато падне Пеевски, а после пискат – Тук не е Москва. Чакайте, бе, той от Киев получи медала. А предишният им архи-враг Гешев даже беше готов да арестува Саурон, пародн – Путин. Едно е сигурно – колкото повече се заканват от така наречената демократична общност, че няма да правят повече сглобки и да играят с ГЕРБ – толкова по-сигурно е, че ще правят сглобки и ще си играят с ГЕРБ.
Където е текло, пак ще тече. За самата течност не ни питайте..
Но да де – очакваме нова гореща среща между либералната Матрица и центристката МУТРИца. Особено ако трябва да се спре президентски проект или популистки възход на суверенистки партии. Някой трябва да ни пази от Путин, нали така?
Тук обаче вече става наистина интересно защото този път Външният фактор, Големият брат е на страната на суверенистките партии. За администрацията на Тръмп, Ванс и технокрацията на Мъск говорим. От документа за национална стратегия на САЩ, който притесни евро-бюрокацията до болка, става ясно, че новата американска власт не може да търпи соросоидния либерализъм на Стария континент и ще вземе мерки.
Така че този път няма много логика в перспективата презокеанския фактор да помогне на прогресивно управление в България. Всъщност представете си колко забавно ще бъде ако този път американците използват своята мека сила и политическа технология за партиен инженеринг срещу демократичната общност и в полза на така наречените популисти, националисти, суверенисти, путинисти и тръмписти.
Такава е логиката на документа за национална стратегия на САЩ, но в други изтекли и непотвърдени пасажи от уж по-предишна версия се посочва, че американците ще заложат на страни като Австрия, Унгария, Италия и Полша. С други думи местната либерална мрежа за пръв път в своята история ще се моли САЩ да не се месят в българската политика.
Какво доживяхме. Сега съкровеното желание ще бъде да ни оставят на урсулите.
Въпросът е възможен ли е изобщо един анти-Тръмп кабинет в България. Кой ще бъде достатъчно глупав, за да вкара демократичната общност отново във властта. Те от своя страна ще натискат върху тревогата от застрашения европейски път на България. Пригответе се за пренасищане на медийниото пространство с подобни послания. Може и някой друг пърформанс да се направи, а за предизборната кампания нещата ще ескалират.
Вече тече трескаво прегрупиране и договаряне. И ново митологизиране. То всъщност е новото старо митологизиране на младите. Сега вече с ъпдейтнат маркетинг и тик-ток естетика. Соросоидният сюжет ще разчита на поколението Зет. Млади партийни активисти ще бъдат представени като единствено възможното и приемливо олицетворение на цялото поколение. Няма значение, че именно на Запад най-националистически настроени са именно младите мъже от тази същата генерация.
Тук ще се направят, че такова нещо няма. Поколението Зет ще бъде такова, каквото правилните медии и инфлуенсъри кажат, че е. И така енергичният ентусиазъм на младите може да бъде пленен, платен, пакетиран, политизиран и предполагаемо ПРОКОПИЕВизиран.
Това ще бъде един от големите въпроси след оставката. Сковава ли се студентски комсомол по мярката на Алекс Сорос и неговата мрежа. Прокудени от новата американска власт тези технолози на обществения живот намериха топло домакинство в Европейския съюз. Снимките и срещите на Урсула и Кая Калас с наследника на либералния патрирах-спекулант и създател на „Отворено общество“ говорят сами за себе си. Тяхното оръжие ще бъдат младите. Но не просто младите, а техните млади. Тези, които те ще селектират, посочат и наложат. Подмяна с други думи. Яжте, пийте Сорос черпи!
Драматургията предстои, но вече не е като преди. Както се казва, знаем кои сте и какви сте, пазим и касовите бележки. Имаме инструментите, за да разобличаваме в реално време. А младите не са толкова наивни, колкото си мислите. И те все повече търсят независими източници на информация. И искат да стигнат до истината, която се крие от медийните групировки и официози.




