ВЛАДИСЛАВ АПОСТОЛОВ
„Моята страна Франция, моят дом, моята земя, отново е подложена на инвазия с благословията на поредни правителства. Те съдействат на вълните чжденци, особено мюсюлманите, към които демонстрират лоялност. Година след година виждаме джамии да изникват из цяла Франция, докато камбаните на катедралните кули остават мълчаливи, заради недостиг на свещеници. Това ново население ни унищожава, унищожава нашата страна и налага своите навици. Писна ми да бъда под тяхното влияние“
С такива изказвания незаменимата Бриджит Бардо се превърна във враг на либералния режим и беше подложена на репресии в Европа. В родината си Франция тя е съдена няколко пъти за „слово на омразата“ и „дискриминация“. Но не успяха да я заглушат. Преди дни тя си отиде на 91 години и остави огромен отпечатък в европейската култура от едни по добри времена за континента. Тази пребестна жена се държа много по-мъжки от всички псевдодържавници през годините, учатвали активно в отварянето на границите и допускането на демографски трансформираща масова миграция от несъвместими с европейския културен код страни.
Бриджит Бардо беше повече националист от много националисти и с повече здрав разум от почти всички академици и реподаватели. Приказната парижанка отдавна се беше отказа от киното, но никога не се отказа от истината.
Пипалата на политическата коректност се протегнаха към нея дори в края на живота и. Преди години европейската екранна легенда и защитник на правата на животните беше съдена за критични коментари по адрес на жителите на отвъдморската френска територия остров Реюнион. Бардо определи местните като туземци, а тяхното жестоко отношение към кучетата нарече варварско.
Бриджит Бардо няколко пъти е съдена и глобявана за изразяване на свободната си позиция. През годините тя е критикувала масовата мюсюлманска миграция във Франция и публично е заявявала това, което милиони европейци мислят, но се страхуват да кажат – ислямските общности налагат своите обичаи и навици в големите западни градове без да се съобразяват с мнозинството и променят характера на цивилизацията и културата на Стария континент. За Бардо особено болезнени бяха религиозните ритуални убийства на животни.
Но за фанатичните „розови, мулти-култи болшевики”, които постоянно следят за политически некоректни коментари в публичното пространство, всяка критика към малцинствата от Третия свят е престъпление. Добре организираната мрежа от активисти опитва да разруши живота на всеки, дръзнал да оспори доминиращата идеологическа парадигма, според която представителите на малцинствата винаги са невинни жертви на бялата, привилегирована, патриархална европейска култура.
Бардо е била съдена и глобявана за „расистки изказвания” поне пет пъти през годините. Тя бе една от последните световни знаменитости, които си позволяваха откровено, истинско говорене за проблемите в реалността, а не за тези във въображението на медиите и шоубизнеса. Заради своя отказ да се подчини на политически коректната диктатура, тя бе преследвана и нападана от церберите на прогресивната цензура. Журналисти, активисти, политици, прокурори и съдии искаха да я превърнат в персона нон грата сред елита на Франция и Европа. Но се провалиха.
Бардо има кратка, но велика кариера в киното. Става световна сензация с „И Бог създаде жената” на Роже Вадим от 1956-а година. Нейният образ вдъхновява определението „секс котенце”. Бриджит продължава своя рейд по върховете на киното и популярната култура с „Презрение” на Годар и „Вива Мария” на Луи Мал. Вдъхновява провокативни и революционни за времето си фотосесии, записва песни, участва в шумни афери с известни мъже от 50-те и 60-те. Тя е една от най-важните и внушителни фигури в сексуалното разкрепостяване на епохата. Свободната красота на Бардо опрашва пейзажа на западната култура и чертае нови хоризонти в разговора за постоянното преследване на удоволствието и естетиката.
В краяна живота си тя бе разочарована от плодовете на сексуалната революция. Тя разпозна и разобличи лицемерието на движението #MeToo, видя как то се превръща в удобен повод за открита война срещу мъжете и омраза към всеки, който не е съгласен с директивите на модерния и все по-абсурден феминизъм.
Бриджит Бардо остава незаменимо и красиво припомняне към една друга епоха в Европа.
