„Буревестник“, тази най-нова „ракета на Путин“, която предизвика голям фурор в Русия и по света, оставя разнопосочни впечатления сред специалистите. Макар и с практически неограничен обхват, има мнения, че нейната дозвукова скорост би я направила лесна плячка както за наземни, така и за въздушно базираните ПВО системи. Или не е точно така?
Експерти по ракетни технологии например коментират пред в. “Уолстрийт джърнъл”, че супер ракетата на Москва до голяма степен е анахронизъм. Според тях скоростта на “Буревестник” е значително по-ниска от скоростта на звука и подобни ракети все по-често са сваляни в Украйна, тъй като съвременните системи за противовъздушна отбрана могат да ги засекат.
“Ройтерс” междувременно цитира доклад на американския тинк танк Nuclear Threat Initiative, според който “Буревестник” може обикаля земното кълбо в продължение на дни на ниска височина. Основното предимство на наличието на мини-ядрен реактор на борда на ракета е, че тя може „да лети толкова дълго, колкото искат хората на земята, които я управляват“, казва пред “Франс прес” Хусеин Алиев от университета в Глазгоу.
Да, на теория „Буревестник“ и „Калибър“ могат да бъдат свалени от системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ от земята или от прехващачи във въздуха. Същото важи и за дозвуковите американски „Томахоук“, които летят на дълги разстояния на ниска височина, предвид терена. Това означава, че ключът към борбата с такива въздушни цели е да бъдат открити навреме, за да бъдат прехванати.
Ами ако бъдат изстреляни високо над земята, където могат да кръжат с дни?
Владимир Путин спомена за пръв път за “Буревестник” през 2018 г. Тогава много западни експерти се изсмяха, като казаха, че разработката на такава ракета е “технологично невъзможна” за Москва. Само преди дни обаче президентът на Русия заяви, че изпитанията са завършени и много скоро ядрено задвижваната ракета ще бъде поставена на бойно дежурство.
Според началника на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валери Герасимов ракетата е изминала 14 000 километра и е прекарала във въздуха 15 часа, а пределът й е далеч по-голям. Освен това, по време на изпитанията “Буревестник” е демонстрирал способността си да избягва системите за противовъздушна и противоракетна отбрана. “По време на полета ракетата изпълни всички необходими вертикални и хоризонтални маневри, демонстрирайки своите усъвършенствани възможности за избягване на системи за противоракетна и противовъздушна отбрана”, доложи Герасимов на Путин.
Западни експерти отбелязват, че задвижването на “Буревестник” е проектирано така, че да му позволява да лети много по-далеч и по-дълго от ракетите с турбореактивни или турбовентилаторни двигатели, които са ограничени от горивото, което могат да пренасят. Това би му позволило да остане във въздуха в продължение на дни, дори и месеци, преди да удари целта.
Както предупреждават специалистите, това означава, че ако отношенията със САЩ достигнат критична точка, Москва може да изстреля десетки ракети “Буревестник”, които да обикалят над Атлантическия океан, Тихия океан, или над Арктика. Във всеки един момент обаче те могат да получат “активационен код” и да се насочат към определената цел.
Бившият руски премиер Сергей Степашин коментира пред ТАСС, че ако САЩ изпратят ракети “Томахоук” на Украйна или на европейските й съюзници, то Русия ще активира ракетите “Буревестник”. Както конвенционални, така и с ядрена бойна глава.
Мечтата за космически бомбардировач – от Третия райх към СССР и САЩ
Още в нацистка Германия е съществувал концептуален проект за суборбитален космически бомбардировач, наречен Silbervogel или „Сребърна птица“. Този самолет е бил смятан за „оръжие за отмъщение“ от Третия райх и е бил предназначен за ултрадалечни удари срещу Съединените щати и СССР.
Дължината му е трябвало да бъде 28 метра, размахът на крилете му 15 метра, а теглото – около 100 тона. Този проект никога не е реализиран, защото е значително изпреварил времето си, а техническите възможности на 40-те години на миналия век просто не биха позволили изграждането на работещ суборбитален бомбардировач.
Идеите на неговия разработчик, австрийския учен д-р Ойген Зенгер, обаче полагат началото на цяла област на космическите изследвания, чийто военен компонент предизвиква най-голям интерес по време на Студената война.
През 1986 г. американският президент Роналд Рейгън, който смяташе Русия за „империя на злото“, обяви разработването на Rockwell X-30, едностепенен космически кораб с хоризонтално излитане и кацане. Открито беше заявено, че той може да се използва като основа за създаването на суборбитален хиперзвуков бомбардировач. И този проект никога не беше завършен.
Вместо пилотиран космоплан, американците избраха да разработят безпилотни апарати, предназначени за доставяне на полезни товари в околоземното пространство, а именно хиперзвуковия X-43 и усъвършенстваната хиперзвукова крилата ракета X-51A Waverider.
През 70-те години на миналия век конструкторското бюро „Туполев“ започва работа по обещаващ проект за аерокосмически бомбардировач, обозначен като Ту-2000Б. Съществува и гражданска версия на космоплан Ту-2000А и дори хиперзвуков пътнически самолет Ту-2000МВКС. Разбираемо е, че предвид надпреварата във въоръжаването със САЩ, орбиталният бомбардировач получава най-висок приоритет, особено след съобщенията, че американците са започнали работа по Х-30.
Съветският космоплан е истински гигант: фюзелажът му е с дължина приблизително 100 метра, излетното му тегло е 300 тона, а размахът на крилете му е 40,7 метра. Прогнозите са, че обхватът му ще достигне 10 000 километра.
Този самолет е бил предназначен за пилотиране, с екипаж от двама души в кабина, която може да се отделя и приземява с помощта на парашути. Останалите две трети от фюзелажа на Ту-2000Б са били заредени с водородно гориво.
Силовата установка на космическия самолет се отличава с уникално разположение, интегрирайки едновременно няколко типа двигатели: водороден (LHE), турбореактивен (TRJ) и широкодиапазонен въздушно реактивен (WRJ). Преди 1992 г., когато проектът беше отложен поради липса на финансиране, за Ту-2000Б бяха разработени и произведени крило от никелова сплав, секция на фюзелажа, криогенни резервоари за гориво и композитни горивни тръбопроводи.
Предвид влошаващата се геополитическа ситуация, все повече руски специалисти сега задават въпроса: възможно ли е компактната ядрена система, която е разработена за „Буревестник“ и „Посейдон“, да бъде използвана и за безпилотен космически бомбардировач, който би могъл да се окаже убедителен стратегически възпиращ фактор.
