БОЯН РАШЕВ, В ПРОФИЛА СИ ВЪВ ФЕЙСБУК
Първата десетдневка на ноември показва неприятни теденции:
България е огромен нетен вносител на електроенергия. Всъщност, тези 228 GWh нетен внос ни поставят на първо място сред вносителите в Европа спрямо размера на икономиката.
Съвсем закономерно тук отчитаме и втората най-висока средна цена на електричеството (след Северна Македония).
116 EUR/MWh обаче не са достатъчни за по-значимо включване на въглищните ТЕЦ в микса. При цена на въглеродните квоти от 80 EUR/t CO2, само разходите за тях са около 105 EUR/MWh. Така че нашите ТЕЦ нямат никакъв шанс на „свободния пазар“ и съответно не работят – хиляди мегавати надеждни мощности просто ръждясват. Обаче – въпреки многомилиардните инвестиции във ВЕИ и батерии – няма и кой друг да работи. Крайният резултат е недостиг на електричество и високи цени за всички.
Това е положението. То може да бъде променено, но явно не го желаем достатъчно.
Иначе на ниво Европа е ясно видимо как Франция и Скандинавския полуостров отново осигуряват големите излишъци, а Германия, Италия и Великобритания паразитират.
