Бащите-основатели на Америка осъзнаха опасностите от фракционизма, присъщ на демокрацията, склонността на тълпата да заграбва собственост и склонността на жените да вземат емоционални, а не рационални решения. За да предотвратят и забавят въздействието на тези дестабилизиращи тенденции, бащите-основатели ограничиха демокрацията – право на глас имаха единствено мъжете, които разполагат с недвижима собственост.
През годините защитните бариери, които осигуряваха функционирането на демокрацията, бяха премахнати. Назначаването на сенатори от щатските законодатели, което гарантираше, че сенаторите ще представляват интересите на своите щати, а не тези на лобисти, финансиращи предизборните им кампании, беше премахнато – и Сенатът, подобно на Камарата на представителите, стана обект на избори, често основани на демагогия, клевета, измами и подкупване на избиратели.
Слабите мъже се предадоха и дадоха правото на глас на жените. Дълго време това нямаше значение, тъй като мъжете все още доминираха в публичните институции. В Съединените щати всички публични институции вече са феминизирани. Целта за елиминиране на „токсичните мъже“ от процеса на вземане на обществени решения, до голяма степен беше постигната.
Заместването на мъжете с жени рязко намали раждаемостта във всички западни страни. Тъй като жените избират кариера пред майчинството, призивите за увеличаване на имиграцията на цветнокожи хора, за да се компенсира намаляващата раждаемост сред белите, нарастват. Ако тази тенденция продължи, белите етнически групи ще изчезнат, както предсказа Жан Распай. Изглежда, че моето поколение, а може би и следващото, са последните, които живеят в западната цивилизация.
През целия си живот наблюдавах намаляването на правната защита на обвиняемите и възхода на малцинствените привилегии, основани на някакъв статус, подкопава равенството пред закона.
Ню Йорк, някога финансовата столица на света, падна под натиска на комунистическите политики на имигрантски нашественик от Кампала, Уганда. Но може би това е просто позиране на Мамдани, възприето, за да получи достъп до богатството, натрупано чрез политически договори. Независимо от това, изборът на електората за Мамдани сигнализира за пълна промяна в светогледа – и че Демократическата партия е надхвърлила американската традиция.
Спомням си, когато политическата база на демократите се състоеше от бедните и работническата класа, сега презирани като „боклука на Тръмп“. Днес политическата база на демократите се състои от жени с висше образование и слаби мъже, които са приели подчинението си в името на кариерата си.
Докато демократите някога се фокусираха върху конфискацията на доходи и богатство от успешните (наричани „късметлии“) и преразпределението им към неуспешните (наричани „по-малко щастливи“), сега те конфискуват доходите и богатството на всички граждани, за да подкрепят имигрантските нашественици.
Днес политическите избиратели на Демократическата партия са фокусирани върху преразпределението на доходите на американските граждани към нелегалните имигранти. Американците, които могат да се издържат сами, са принудени да подкрепят не само 42 милиона безработни сънародници, някои от които мамят системата, но и 14 милиона имигрантски нашественици, които политиката на отворени граници на режимите на Обама и Байдън внесе в Америка.
Докато тези разрушителни тенденции се развиваха, Уолстрийт и корпоративните ръководители изнасяха работни места в американското производство в Азия и Мексико, като по този начин подкопаваха стълбите на социалната мобилност, които превърнаха Съединените щати в общество на възможностите.
Днес Демократическата партия е фокусирана върху възможностите за тези имигрантски нашественици. Демократите се борят със зъби и нокти, за да попречат на федералното правителство да депортира нелегални имигранти. Освен това демократите искат нелегалните имигранти да имат право да гласуват, а съдиите от Демократическата партия постановиха, че не се изисква доказателство за гражданство, за да се гласува.
По същество демократите не смятат Съединените щати за държава. Нещо повече, те са враждебно настроени към онези, които вярват, че гражданството и Конституцията на САЩ имат някакво значение, отхвърляйки и двете като “инструменти на бялото превъзходство”.
Либералите, консерваторите, либертарианците и левичарите допуснаха ужасна грешка, приемайки, че правителството е независима институция. Левите либерали си представяха правителството като морална институция, преразпределяща незаконно придобито богатство от онези, които са го откраднали, към заслужаващите бедни, от които е било откраднато.
Консервативните либертарианци виждаха правителството като заплаха за частната собственост, достойнството и индивидуалната свобода. Никой не го виждаше такова, каквото е: инструмент на политически и материални интереси, използван за постигане на собствените им цели и забогатяване.
„Общественият интерес“ е фалшива реторика. Никой не обслужва такъв интерес. Правителството е приватизирана институция, обслужваща частни интереси. За него се води борба, защото може да раздаде на определени облагодетелствани фракции доходите на други. Партията на власт разпределя парите. Това е единственият важен въпрос.
Днес в Америка социалната класа, подкрепяна от работната сила, представлява 25%. Ако демократите спечелят и 14-те милиона нелегални имигранти на Обама и Байдън се добавят към 42-те милиона в социалната класа, броят на хората, зависими от доходите от труд, ще нарасне до една трета от действително работещото население. С появата на изкуствения интелект и роботиката, перспективите за работещите американци също изглеждат мрачни. Ако експертните прогнози за безработицата, предизвикана от изкуствения интелект, са верни, голяма част от работната сила ще остане на улицата.
Кой тогава ще подкрепя класа, получаваща социални помощи и увеличена от нелегална имиграция?
Илон Мъск каза, че появата на изкуствения интелект носи със себе си комунизъм, тъй като приходите от него ще трябва да бъдат преразпределени сред населението, за да могат хората да имат пари, за да поддържат живота си, като купуват продуктите и услугите, произведени от изкуствения интелект.
Изглежда, че сме изправени пред социална революция, задвижвана от технологии. Много малко хора осъзнават или обсъждат това огромно предизвикателство за човешкото общество. Ако то засегне неподготвено население, резултатите ще бъдат хаотични, особено в западния свят, където белите хора са демонизирани като расисти и експлоататори на цветнокожите. Белите групи от хора ще бъдат унищожени, за да се намалят претенциите им върху ресурсите.
В съзнанието на демократите, свободата днес означава потискане на свободата. Свободата на словото е расистка и вредна. Свободата на протест и сдружаване е заговор за бунт, ако е извършена от отблъскващи расисти. Семейните ценности потискат жените. Общият език, нравите и историята потискат мултикултурализма и многообразието.
Нищо, което някога е определяло американеца, не е приемливо в ерата на будността. На практика САЩ биват заличавани.
Пол Крейг Робъртс е доктор по икономика, бивш заместник-министър на финансите на САЩ по икономическата политика в администрацията на Роналд Рейгън. Работил е като редактор и колумнист във в. “Уолстрийт джърнъл”, “Вашингтон таймс” и др. Автор е на множество книги за най-големите проблеми на нашето време.
Източник: Пол Крейг Робъртс за Lewrockwell.com
